Сладкарница " Sweet World"

Унас беше голяма скука. Реших да се поразходя и влезнах в една сладкарница която е точно на другата улица от нас. Тя беше много голяма и хубава.
Взех си едно кафе и една сладка и седнах да си ги ям . Денят беше слънчев но малко хладно за това бях се облекъх по топло и там си свалих горната дреха. Беше ми самотно и исках някой да седне до мен з да си приказваме.

Боже как мразех това слънце !! Влязох в сладкарницата. Мразя и сладко, но едно кафе не бих отказала. Навлязох в голямата сладкарница. Единствения човек който беше в сладкарницата беше едно момче което следеше всяко мое движение. Хм....толкова ли бях странна че ме гледаше така.
Отидох на касата и си поръчах едно кафе.След като ми го донесоха аз го взех и седнах на една маса в ъгъла. Отпих от кафето и си извадих телефона.

Бях ядосана слелд разговора с новата ми съквартирантка.Влезнах в една сладкарница и си поръчах шейк.Уф..трябваше..трябваше да се запозная с някой.Огледах сладкарницата.Хъм както ли..все влюбени двойки,майки с деца,старци..оосладур..казах си и погледнах момчето седящо срещо мен.Погледнах го и му намигнах.Оф супер..видях и новта си съквартирантка ОТНОВО!Това момиче нямаше ли си друга работа.
-Здравей-казах на сладура.

-Здравей! - казах на момичто което ме заговори .
-Ела да седнеш до мен - казах и аз. Тя беше много хубава и се радвах че не е като другите момичета с които съм излизал. Неможах да си сваля погледа от нея.

Усмихнах се когато той ме покани да седна до него.
-Ам..ако преча кажи..,но съм нова и непознавам никой-казах и метнах един поглед към съквартирантка си,а после се усмихнах на момчето.
-Аз съм Никита.Приятно ми е-казах и се усмихнах още веднъж.

-Не, не пречиш не се притеснявай. И аз нов като теб тука. - казах и неотделяйки погледа нея. Охх но тя беше много хубава.!
-Аз съм Браян и на мен ми е приятно - отвърнах й.
-От къде си кажи нещо за теб. - не се стърпях и я попитах.

-Хъм ми от тук съм си.-засмях се.
-Живея в имението което е на няколко преки от тук.С онова нацупено момиче ей там.-и посочих с поглед съквартирантката ми Мади.
-На 19 съм и ъм..обичам спорта и животните -избъбрих набързо
-Кажи ми нещо затеб-гледах го в очите.Имаше много хубави очи.Ах целия беше хубав.А и името..Браян..ах какво хубаво име.Преди да каже нещо го прекъснах и казах
-Браян е много хубаво име-усмихнах се и се изчервих.

-Мхм.....супер, аз живея в апартамент тука на другата улица и също като теб обичам спорта.
-Иии мждуодругото бладоратя ти за комплимента за името и Никита е много хубаво име като за теб - благодарих й и се усмихнах. Харесах я много.!
-Много си красива - не се стърпях отнова да и кажа. Но тя беше наистина много много хубава

Изчервих се след като ми каза,че съм красива.
-Благодаря за комплимента за името....казвай ми Ники,че Никита е....,но мерси и за другия комплимент-мислите в главата ми се объркаха и незнаех какво да кажа.Съвсем се обърках.
-И ти си много красив-казах и учетих,че се изчервявам.Отпих от шейка си и го погледнах в очите и се усмихнах като невино малко детенце.

-Благодаря ти! - казах и с лека трапчинкова усмивка.
-Извинявай за въпроса, но ти си много хубава имаш ли си приятел? - попитах я.

-Не.Нямам си приятел..тъй като всеки който ми е бил гадже ..е бил с мен зареди парите на родителите ми или популярноста ми в гимназията,а не зареди това което съм..-казах и направих кофти гримаса,а след това се усмихнах.
-Ами ти?Имаш ли приятелка?-усмихнах се мило.Ъх..беше сладък..100% имаше приятелка...

-Емии....... не нямам си но много харесвам едно момиче което се запознах предималко - отговорих и аз без да се ичервявам
-Надявам се и то да ме харесва ! - казах й.

-Ами ако те харесва какво-усмихнах му се и се приближих към него.Ммм имаше страхотен парфюм..,но неможех да отгатна какъв.Съвсем забравих за скарването ми с Мадисън,но в главата ми още беше каша..гледах Браян в очите и му се усмихвах.
-Ох Браян..аз..наистина те харесвам и..-казах преди да се усетя.Изчервих се като домат..ами сега?

Преближих се до нея и казах :
-Да и аз щом те зърнах разбрах че това ще е момичето за мен- не се здържах и я целунах
-Ето уредихме проблема вече и аз и ти си имаме гаджета - казах усмихнат !

Той ме целуна ,а после издрънка,че вече си имаме гаджета което ме накара да се засмея.
-Хах..междодругото на колко си Браян-казах и направих кофти гримаса..трябваше да разбера доста неща за него..щом си имаме вече гаджета..което ме накара отнов ода се засмея..

-Еми на 20 гидни съм а ти- отговирих и на нея и зададох същия въпрос и отново я целунах!

Ъх..ама в този свят никой ли не ме слуша.Мадисън не чу името ми той годините ми..идеше ми да стана да го ударя и да си тръгна.
-Казах на 19-и се нацпих зареди това,че не ме е чул и се дръпнах настрани..ух..хора отпушете си ушите..исках да извикам,но ...си замълчах..се пак..двам от десет..дано поне другите ме чуят каот им говоря..

Изпих полседната капка кафе. Погледнах към Никита и момчето което току що се беше запознала. ЗАвъртях очи и станах от мястото си. Минах покрай тях и естествено им превлекох вниманието. Продължих да вървя и не обърнах внимание на любопитните им погледи. Излязох от сладкарницата и тръгнах по улиците.

Питайки за години бях забравил че оначало тя ми каза на колко и и казах:
-Упс извинявай че те питах отново но бях забравил - казах и аз.
-Извинен съм нали ? - и подарих едан целувка на бузката й.

Харесами,че той ме целуна и ми се извини заразлика от Мадисън която си тръгна.
-Извинен си-усмихнах се и го целунах по устата.Целувката беше кратка,но сладка.
-Ам..-казах и замълчах тъй като незнаех какво да кажа.

Аз трябваше да тръгвам изпих си кафето и си изядох сладката и прегарнах Ник и я попитах:
-Аз трябва да тръгвам искаш ли утре да се срещнем някъде. Ще се срещнем тук ако иска и след това ще решим къде ще идем - предложих и с усмивка и очаквах отговор

-Добре.Ами начи утре тук.П осъщото време?-казах,но неизчаках отговора му.Целунах го по устата.
-До утре-прошепнах тихо и се усмихнах.Излезнах от сладкарницата и се запътих към имението да се срещна с Мадисън.

След новата ми разправия с Мадисън,Валс предложи да излезнем и ето ни тук.
-Това е сладкарницата.-казах и се усмихнах.
-Какво ти се пие,яде?Аз черпя-попитах Валс и чаках отговора и.Огледах кафенето за конкретен познат поглед,но беше още рано.

Тя беше много мила и любезна.Даже предложи да ме черпи.
- Няма нужда да ме развеждаш, познавам града - казах й малко раздразнено. - Ами бих искала кафе и едно парче шоколадова торта.Другият път аз ще черпя. - казах й с усмивка. - А ти какво ще си вземеш?