Сладкарница " Sweet World"

-Ах супер.Начи ще ме разведеш тъй като не съм от тук-казах и се засрамих.
-Аз..мисля да си взема шоколадов шейк..и за сега само това-изкисках се.Посочих една маса(на която седях и предишния ден) на Валс и тя седна там.Отидох на казата и поръчах 1 шейк,1 парче шоколадова торта и 1 кафе.Поръчката пристигна почти веднага.Занесох нещата до масата и се усмихнах на Валс.
-Да ти се сладко.-казах и я погледнах в очите,а след това се усмихнах мило като малко детенце.

- Мерси - отговорих й. - Разбира се , че ще те разведа.Тук има страхотни магазинчета , барове и клубчета, а ресторанта до морето - прекрасен е. - отпих от кафето. - Плажа е неверотен , а минеш ли покрай пожарната - виждаш готините пожарникари. - усмихнах се дяволито. - Прдлагам ти да отидем до магазина за сувенири първо.Има страхотни неща.Всяка седица минав оттам.
- А ти откъде си ? - попитах и хапнах малко от тортата.

-Звучи прекрасно.Попринцип съм от тук,но не съм-засмях се.
-Объркана история е.Зареди работата на родителите ми доста се местихме и непомня много Маями.
-Благодарение на "страхотните -след страхотните показах кавички на Валс-ми родители...-узпуфтях и отпих от шейка си.
-Спомена готини пожарникари а?Да не си падаш по някой конкретен?-казах и направих закачлив поглед след коеот се закиснах леко.

- Ами преди си падах по един.Беше преди две години.Даже запалих пожар вкъщи само и само да дойде и да ме спаси.Беше много глупаво и детинско от моя страна и разбира се си понесох наказанието - отговорих й с усмивка.Сега осъзнавах колко беотговорно постъпих тогава - да се подложа на риск живота си заради един мъж. - Но разбира се пак им хвърлям по едно око , но без такива постановки - изсмях се.
- Ами ти?Падаш ли си по някой в момента или по -точно имаш ли си гадже? - попитах я със същия поглед както тя ме бе попитала.

След като чух историята и почнах да се смея.
-Хах.Ти си много забавла-усмихнах се и продължих да се смея докато смехът ми утихна и на лицето ми остана просот тиха,мила усмивка.
-Иначе аз..вчера се запознах с едно момче-казах и се изчервих
-Точно тук.И мисля,че ние..сещаш се,но въпроса е,че до сега момчетат и въобще приятелите ми не са ме харесвали и обичал изареди това което съм,а зареид парите на родителите ми и популярноста ми в гимназията-на лицето ми се намести тъжка усмивка.
-Но мисля,че той ме обича.Иастински-и се усмихнах.

Интересно.
- Разбирам какво имаш предвид.Самата аз нямам истински приятели и най-дългата ми връзка е само два месеца с един безмозъчен идиот , който само искаше да спи с мен.Аз разбира се му отказах и той започна да ми изневерява с една кучка.Като разбрах му го върнах - скъсах с него пред всички като го полях с шейк.А после за капак полях и кучката. - казах спомняйки си колко добре се почивствах след като ги олях.Изсмях се.
- Хах , май те стреснах с молите истории.Е, надявам се да имате бъдеще двамата.

-Ух да си призная наистина ме постресна,а и той е на 20..една година по-голям..уф..,но мерси и аз на това се надявам.-усмихнах се.
-Иначе ние може да станем приятелки.Ти си свестно момиче и много бих се радвала да сме истински приятелки-усмихнах се мило,а след това извинително.

- Разбира се , би било чудесно. - казах й. - И ти си много добро момиче.Заслужаваш да си щастлива.
Не помнех откога не съм говорила с някой така .Толкова открито и честно без да се заяждам или да изкарвам наяве лошата си страна.Чувството беше хубаво.Жалко , че с повечето хора не моижеш да разговарям така.Усмиханх й се и отпих отново от кафето.Доизядох парчето торта замислено.

Изпих шейка си и се радвах,че с Валс сме приятелки..Уф..тя изяде тортата и изпи кафето си сигорно искаше да си ходим и да ме разведе,но незнам кога ще дойде Браян.Представям си ако дойде докаот съм на 5,6 преки от тук.Ще трябва да тичам за да дойда което ме караше да се смея.Добре,че бях обула кецове.Доизпих шейка си и казах
-Друго ще желаеш ли?-май обаче прекъснах мислите и тъй като тя се бе замислила над нещо.

- Ами не - отговорих й с лека усмивка. - Ако искаш да тъе разведа , но ако не искаш мога пороста да ти покажа сградите само на тази улица.

-Разведи ме.Където ти поискаш.-усмихнах се мило на Валс.Кафевите ми очи срещнаха нейните.Дори неизчаках отговора и и станах от масата.Запът се към вратата и и махнах да дойде при мен.

Ах това слънце не спираше да ми се подиграва отгоре. Какво съм ти направила,че ме измъчваш със топлината сии... Виках аз на ум докато вървях по улиците на Маями. Влязох в сладкарницата и веднага тръгнах към касата.
- Две кексчета с ягодова глазура и едно кафе- измъмрих на продавачката. Моля те, не ме карай да повтарям. САМО НЕДЕЙ!! Тя явно ме беше чула зашото тръгна да слага кексчетата в една чиниика и да ми сипва кафе.
- Заповядайте. - каза учтиво тя, но аз само се намръщих и и подхвърлих парите. Седнах на една маса точно пред прозореца. Ама много обичах да съм на сянка и да гледам резила на другите хора. Отхапах малко от едното кексче като дъвчех бавно. Просто исках да се насладя на ягодовия вкус. Обичах ягоди....

Вдигнах поглед от кексчето и видях Ани.
- Мда...- казах безразлично и отново се средоточих върхо кексчето,сякаш то беше по важно от всички тез хора тук. Което беше вярно.

Стреснах се когато тя проговори след дълго мълчание.
- Да....добре съм, нищо ми няма....наистина. - бързах да я убедя аз, но всъщност не пожънах голям успех.
- Да наистина добре съм.- казах спокойно и облизах пръстите си.

Замълчах, наистина не ми беше до разговори в момента. Захванах се да ям второто кексче което го изядох сравнително бързо. През това време Ани излезе от сладкарницата. Да...наистина ми ставаше нещо, но какво беше то? Изпих си кафето и реших да се разходя някъде...къдете няма да има досадни погледе. Станах от масата и излязох от сладкарницата

Беше....не много рано сутринта. За мен беше сутрин макар,че за повечето ранобудни и работещи жители да беше обяд. Реших набързо да пия едно кафе и да изям едно кексче. Не ми се ходеше в онова кафе, защото просто не исках отново да засека този идиот Травис който така и не разбра,че не искам да спя с него. Какъв му беше проблема на този човека. Повтарях се поне 30 пъти. А аз много мразех да се повтарям. Отворих вратата на сладкарницата а малката камбанка извъне над главата ми. Трябваше ли да звъни всеки път когато вратата се отваряше?Беше направо ужасно. Седнах на една маса пред прозореца. Любимото ми място. И сигурно вече няма смисъл да казвам защо ми е любимо. Поръчах се едно каксче и едно кафе. Започнах да се ровя из телефона си докато чаках за поръчката си. Имах доста ненужни неща в този телефон. Вече беше запреличал на склад за снимки и за песни. Но песни аз никога не триех. Просто не ми даваше сърце да трия музика.

Приближих се към външната страна на вратата на сладкарницата и прокарах пръсти по дръжката.Това ми спечели няколко озадачени погледа на случайни минувачи.Преди ми правеше впечетление и честно казано този жест на внимание адски ме дразнеше.Но след 5-тата година свикнах.Странна съм и толкова.Звукът на звънчето над вратата се разнесе наоколо оповестявайки пристигането ми.Щеше да има по-голям ефект ако на някого му пукаше,разбира се.Докато затварях вратата,нещо силно изтропа.Глух,тъп звук,като че си ударил лаптопа си в ръба на съседната маса.
-По дяволите!-Я,каква изненада!О,горкичкият той.Какво ли не му причиних този месец-залях го с кафе,забравих го в заведението..Цяло чудо беше,че работи.Техниците доста се бяха потрудили,за да спасят нищожния му живот.Тупнах нещата си на една от масите без изобщо да поглеждам и се заех да преценявам щетите този път.Опипвах с пръсти драскотините,хапех устни и се проклинах на ум.Можеше ли да стане по-зле?И тогава,сякаш за да се подиграе с мен,съдбата реши,че би било забавно да се окаже,че това е масата на Мадисън-най-злобното,заядливо и сърдито същество в този град.В тази страна,може би.
-О,чудесно!На една маса с Опра Уинфри!Каква чест!-измърморих иронично и понечих да се изнеса от това заведение.Това момиче беше като буреносен облак-сипеше киселинен дъжд и светкавици където и да отиваше.

Кафето и каксчето ми бяха пристигнали и аз се заех да си похапвам сладко. Странно...тези кексчета ми бяха приятно сладки. Не като някой други торти и...други неща които ти се иска да повърнеш това коети си изял току-що само и само да се отървеш от сладкото и тежкото в стомаха ти. Какабнката на вратата звънна. Боже как го мразех това нещо. Не исках да знам кой,кога идва. Не си направих труда да вдигна поглед,за да видя кой е. Може би просто щях да стане невидима ако някой от познатите ми беше тук и влезе преди малко. Отпих от кафето си и цялото ми внимание беше приковано към прозореца. Оглеждах всеки един от хората които минаваше и само си виках на ум "Хайде...падни! Падни! Искам да се посмея. ПАДНИИИИ" Но колкото и да се молех,да крещя на ум това така и не се случи. По забавно щеше да бъде ако беше мокро и току-що валяло.Тогава щеше да има повече летящи и падащи хора. Гледката ми изведнъж се беше скрила от едно момиче което се натресе пред мен и си оглеждаше лаптопа все едно беше бебе. Повдигнах вежди въпросително и се облегнах на облегалката на стола със скръстени ръце пред гърдите си. Момичето най посел повдигна глава и ме погледна. Побърза да си ходи. Какво? Толкова скоро? Повечето хора се натрисаха при мен и оставаха само да ме дразнят,но това ми харесваше. Поне имаше с кого да се заяждам и да се джавкам. Бях твърдо решена да накарам това момиче да остане тук при мен. Да поспорим, да се опознаем викайки една през друга. Нормалните неща за едно запознанство при мен. Но май като гледах на нея не и беше много удобно да седи при мен или още повече да ме погледне. Какво? Да не би да превръщах в камък всеки който ме погледне?
- Хей! Седна...без да питаш.После ставаше без да се извиниш. -погледнах я. Хайде...седни и си поръчай нещо. Кой знае може да се окажем сродни души? Макар и да не ми се вярваше това. Аз ако имах сродна душа сигурно щях да се бия с нея всеки ден. И то няма да бъде само биене, може би и увикване.
- Седни...- заповядах и се усмихнах леко. Ако трябваше ще я гоня като котка-мишка,но нямаше да се измъкне така лесно от мен.

-Седни..-чакай..Тя да не би да ми заповядваше?Не случайно ми се носеше славата на черна овца в родния ми град.Никой не ми заповядваше.Това засили още повече лошото настроение,което имах след случката с лаптопа.Сбръчках вежди сърдито и отворих уста,за да я осведомя за този малък факт,когато телефона ми иззвъня.СМС.Косъмчетата по врата ми настръхнаха,пръстите на ръцете ми изтръпнаха.Пак онзи психопат.Бавно плъзнах телефона си и миг по-късно се оказа в ръката ми.
"Здравей,лийлан.Не бързай да си ходиш още-момичето ми изглежда симпатично.Може би трябва да я почерпиш нещо..Но запази и за мен,скъпа.Скоро ще дойда да си прибера това,което ми принадлежи.
С любов"-ако никога не сте гледали "Армагедон",то дръжте се здраво,защото ще станете свидетели именно на това.Докато умът ми препускаше през изминалия месец и анализираше съобщенията,гневът в гърдите ми растеше със скоростта на светлината.Скритият номер,наблюденията,преследването,а сега и това "лийлан"...Как не се сетих по-рано?По вените ми започна да тече същинска газ-изгаряща,опасна,смъртоносна.Някой щеше да си плати за целия този тормоз.И аз много добре знаех кой.

Момиче не седна обратно на стола си.Вместо това си вдигна телефона и пребледня цялата когато прочете съобщението. Търпението вече започваше да ми се ичерпва или щеше да седне или просто щеше да си замине с цялата техника. Взех си кексчето и започнах да го ям отново като понякога хвърлях поглед към нея.
- Е, ще сядаш ли или ще си вървиш? Няма средно положение между двете.Като това сега да стърчиш. - Очите ми се вдигнаха нагоре към нея и я погледнаха внимателно. - Сигурно съобщението е било ужасно....защо не седнеш? - предложих отново,но този път с по мил глас. Естествено в гласа ми се долавяше и малко раздранение.Че то...кога не е. Отново насочих погледа си към кексчето. В момента то беше по важно от стърчащото момиче.

Хвърлих гневен поглед към Мадисън,но въпреки това седнах.Набрах номера на "похитителя си" и докато чаках ,набързо заръчах на мадам Разруха да ми поръча едно дълго кафе.
-Ало?-треперещ глас проехтя от другата страна на телефона.
-Моли се храстите да те скрият достатъчно добре,защото ако те намеря ще те кастрирам,копеле такова!-изсъсках злобно.Тишина и накъсано дишане.
-Не знам за какво говориш,Симон...
-Не знаеш,така ли?О,я стига..Можеше да избереш реплики от книги,които не съм чела!-извиках ядно.-Излагаш се.Очаквах нещо по-оригинално!-след един кратък миг по линията се разнесе сигнал "заето".Глупав ход.Много глупав.Ако до преди секунда имах някакви подозрения в разкритието си,то това ги затри напълно.Стиснах телефона в ръката си,той изпука и докато се усетя се разхвърча на парчета по масата.
-Да те вземат мътните!-изсъсках и започнах да събирам частиците от повърхността.След две минути мъчене да сглобя разнебитения си апарат,се отказах и се отпуснах в стола си.Очите ми срещнаха тези на Мадисън.Мога да се закълна,че в тях проблесна интерес.