Холът

Русокосо момиче влезна през вратата и метна ключовете си д омойте.Не я бах виждала преди.Тя се представи като Катрин на краток Кати и,че е моя съквартирантка..хубаво име...я чакай малко..пауза..моя съквартирантка..още една..о боже!Дано поне не е като Мадисън.Изглеждаше добро момиче-красиво.
-Ъъъ аа-излезна от устата ми,а през това време се бях настанила на дивана и местих каналите на телевизора без дори да ги поглеждам.Погледа ми беше впит в Кати.
-Да аз съм Ники-усмихнах се накрая.
-На колко си Кати?Ела седни до мен ако искаш.Не съм като Мадисън..ако я познаваш де.. и няма да те изям..не се безпокойн-казах набързо и потупах мястото до мен.

- Познавам Мадисън и честно казано не ми е много приятна. И съм на 19 години, ами ти? - Казах и се усмихнах. Тя ми нaправи място до нея. Аз седнах и не отлепях очи от Ники. Добре че тя не е като Мадисън - предполагам, че ще станем доста близки.

-Права си за Мади..ако и кажеш така най-много да те обезглави-засмях се
-Иначе и аз съм на 19-усмихнах се
-Мади май е на 17..ще види кои са шефките тук -отново се засмях..накрая погледнах телевизора и почнах да търся нещо интересно.
-Ъм..нали университета или гимназията е до 25 години..ти училиш ли там,че аз съм нова тук..смисал..родена съм тук,но родителите ми постояно работеха и "много им благодаря-като казах това направих кавички с пръсти-,че посещавахме всеки град,но не и родния ми..и нищо непомня къд е и..за университета и гимназията ъпрут..аз къде трябва да уча-засмях се.
-Много объркано а?

- Мисля, че да - казах и се усмихнах. - Хей, ще сме в един клас - казах и се засмях радостно. - Впрочие..знам какво е. И моите родители често пътуват..отгледана съм от бавачки - казах и я погледнах мрачно.

-Мойте ме мразиха-казах тъжно
-Това е моя тайна..попринцип несподелям тайни..не я казвай на никой става ли?-усмихнах се мило.
-Ъм..в гимазията или университета да има някой си Браян?О'Конър?-попитах и повдигнах едната си вежда.Трябваше да сменя темата...

- Честно казано не знам. Поне аз не познавам момче с такова име - казах се усмихнах. По изражението на Ники разбрах, че може би тя си пада по него, е..няма нищо лошо. - Освен Мадисън и Елинор имаме ли други съквартирантки? Ако познаваш Елинор де... - попитах с любопитство и се усмихнах. Вече май станахме доста съквартирантки, но това все пак е имение, има място за всички

-Не.Не познавам Елинор,но като гледам ти непознаваш Валс(Валъри).И тя е наша съквартирантка.Трябва да се запознаете.Много е добра.
-Валс тук ли си?-извиках и се чудех дали Валс е у дома.
-Тя има кученце-казах мило.
-Лъки и е голден-засмях се тъйкато дадох доста информация за нея,а не за себе си.
-Ти животинка имаш ли?Разкажи ми за себеси за Елинор..

- Да, имам си кученце, казва се Сиси. Интересно, че не си го засичала из къщата, тъй като то е доста палаво. - Казах и се усмихнах - Елинор също има кученце. Ааа..колкото и глупаво да звучи не знам името му - казах и се засмях. - Ами ти имаш ли си някакво животинче? - я попитах и я гледах с любопитство.

-Ами не нямам.Мног ообича мживотните обаче.Когато бяхме с Валс в зоомагазина когато тя си взе Лъки със Браян видяхме едно много сладко кокерче..и мисля тези дни да си го купя,но Мадисън каквато е отчаяна от живота със толкова кучета тук ще откачи,а аз съм човек който ако има дом.лщбимец..трябва да има повече от 3-засмях се.

- Не е казано, че Мадисън трябва да е пречка - засмях се. - О боже. Днес дори не съм нахранила Сиси..къде ми е ума. Станах от дивана и се затичах към кухнята, за да взема храна, взех я и отново дойдох в хола.
- Искаш ли да дойдеш с мен, ще видиш кученцето ми и безпорядъка в стаята ми? - казах и леко се засмях.

-Хах ами добре..не,че моята стая не е безпорядък..каква порода е Сиси-попитах и се усмихнах.Оставих дистанцеоното на масата и станах от дивата като се протягах
-О този дива не удобен.Човек дори да заспи на него..няма да е схванат-засмях се и двете отидохме към стаята и.

След като минах през кафенето и си бях взела една топла чаша кафе, седнах на дивана в хола и си сложих краката на масата. Включих телевизора излежавайки се и започнах да прещраквам каналите. Боже...нямаше нищо интересно...

- Да, все едно. - махнах с ръка и не свалях оччи от екрана. Човек би си помислил че съм намерила нещо интересно за гледане. Е да, беше по-добре от момичето на вратата.

-Мадисън-казах безчуствено и пуснах кученцето на земята.Седнах на дивана повече за да я подразня,но исках да се сприятеля с нея..не,че някога щеше да стане.
-Кати седни до мен..Мади няма да те изяде..надявам се..-казах и Кати и погледнах Мадисън.

Намръщих се и се одръпнах от Ники. Какво още един пумияр. Те сигурно се шегуваха с мен. Гледах злобно а кучето а Ники и Катрин които с голямо нахалство се настаниха до мен на дивана. Усмихнах се злобно и се вгледах отново в телевизора.

Мадисън пак се цупеше..хм..Хола не е само нейн, я.. Разположих се удобно и чаках реякцияра й.. Явно обичааше да бъде сама - ами тогава да живее сама.. Взех Сиси в скута ми, а Ники новото си кученце..А Мадисън продължаваше да се мръщи и беше средуточена в телевизора, макар да нямаше нищо интересно..

Метнах поглед на Кати който гласеше "Пренаселено е а?А тя защо мълчи като пън?
-Е Мадисън-казах и я погледнах
-На колко си?Ако си ми казвала..непомня-изкисках се леко и чакаш отговора на смърта..оо да..ако си търсише гадже ..смърта щеше да е идеале нза нея.Изведнъж кученцето ми отиде към нея.Опитах се да го друпна,но..твърде късно.

- Хъх...сякаш те интересува. - Пордължавах все така намръщено да гледа телевизия, докато...бълхарчето на Ники не реши че трябва да се приближи.
- Ако обичаш...разкарай пумяра си от лицато ми. - премигах пред нея и се намръщих.

-Не е бълхар-казах ядосано.
-Пък и я виж...и то като всички нас се опитва да се сприятел ис теб,но уви и то няма шанс-казах и я погледнах право в очите.
-Защото толкова ни мразиш..да да знам вече "не се мисли за нищо особено не си бля бля"..а за кучетат защо тях не ги приемш..сега ще кажеш нещо от рода,че са бълхари..

- И питаш!! Виж какво не ми дръж сметка. Аз когото искам ще си мраза това ТЕБ не те засяга.-натъртих на думата теб и продължих да говоря -А колкото за кучетата...хъх, има ли смисъл да ти говоря... - казах небрежно и прещтарках каналите.
- Нали ти казах да го разкараш от лицето ми. - Викнах и бутнах пумяра на страна от мен. -Дръж го дълеч ако искаш да го видиш отново!!!

-Не ми дръж такъв тон госпожичке.Ясно ли ти е.И само ако посегнеш на някое от кучетат лично ще се погиржа за теб.Лесно може да изхвърчиш от това имение..както си и дошла-каза ядосано.Бях станала от дивана и крещях на Мадисън.
-А и това е свободна държава и къща..всеки включотелно и кучетата ще ходят където си поискат...да не живееш само ти тук?Хола,имението..не е само твое..-казах ядосано.Останах права чакайки отговора и.

Засмях се. Ама те сериозно ли говореха. Смехът ми стана по силен и се простираше из цялата стая.
- Мила говориш като майка ми. - казах аз на Ники и се засмях отново.-И кой е казала че всичко това е мое. ЗА БОГА. Вие не сте добре - казах през смеха си и ги зяпнах двете. И между другото БРАВО, не очаквах, че сте способни на такова нещо. - засмях се ги аплодирах. - Знаете ли? започвате маааалко да ми харесвате.