Коридорът

Това е коридора

Излязох от кухнята тръшкайки вратата след мен. Тя се истряска със все сила а звука се разнесе слатко из цялото имение. Аз се ухилих самодовлно и тръгнах да се изкачвам по стълбите когато едно от псетата ми мина през краката.
- Мамка му, проклето псе такова. Какво ми се вреше в краката да те убия ли искаш. - Разкращях се на кучето което побягна с подвита опашка. Усмихнах се злобно и тръгнах да се изкачвам по стълбите.

Чух гласа на мадисън по коридора и се втурнах на там
-Какво си мислиш,че правиш-казах иядосано.
-Псувните ти се чуват из цяла къща.Кое куче пак реши да убиеш-повдигнах вежда.Какво и пречиха тези същества.
-И не ми се усмихвай така.Защото ако беше на тяхно място незнам какво щах да направя с теб-нацупих се и скръстих ръце пред гърдите си.

Спрях да се изкачвам по стълбите и се обърнах веднага щом чух гласа на Ники. Засмях се.
- Да се чуват и какво? Пък и кучето си го просеше, като ми се врът в краката техен проблем си е ако не доживеят следващата закуска или вечера. - Усмихна се злобно и отворих ботилката с вода. Отпих малко и я погледнах.
- Пък и теб какво те засяга, нали не беше твоето псе.

-Мадисън ти си най-безчуствения,жентос и гаден човек който познавам-казах набързо и се обърнах.Запътих се към хола където ме чакаха Кати и Ани.Влезнах в големия хол бясна.

- Благодаря за комплимента.- извиках се така че тя да може да ми чуе. Усмихнах се надменно и продълчих да се изкачвам по стълбите.