Езерцето с блатните лилии

- Ето това исках. - засмях се и тръгнах да се обличам. Вече ми беше забавно. Успях да подлудя и него. Обух си набързо джинсите и блузата и седнах на тревата с доволна усмивка.
- Казах,че аз не съм като другите. Честно да ти кажа не очаквах, че товлкова лесно ще се откажеш .Но ти ми показа,че греша. - Засмях се и станах. Точно това ми беше целта да му убя желанието,което сигурно все още не се е изпърило,но все пак част от него го няма.

Погледнах я с недоумление.Май наистина бе добра актриса, не разбирах какво прави и не немирах никакви основателни причини.Защо беше всичко това?Ако иска да спи с мен, да ми го каже, ще се радвам да й помогна, но щом не иска, също просто да каже.Е, ако кажеше, че не иска нямаше да я оставя да си тръгне просто ей так, но ....И все пак, емоциите й бяха малко странни.не ги разбирах и това което имаше предвид под "това исках" също остана в мистерия за мен.
-Виж, нямам вековното търпение което на един човек му трябва, за да те изтърпи.Просто ми кажи какво точно искаш и да свършваме.игричките ти не ми допадат.няма да ги търпя.-казах сухо и безразлично аз като исках да й покажа че не ми пука, но всъшност нещо ме караше да ми пука.Може би отново онова шибано самочувствие ме караше да си мисля, че тя трябва задължително да спи с мен, без значение какво иска или не.Просто иссках да бъде моя.май го бях направил на фикс идея, но скоро осъзнах, че трябва да го махна от главата си.
-Знам че искаш да спиш с мен, защо просто не кажеш какво искаш да направя и да се свършва, а?-попитах накрая като леко се завъртях за да я погледна.Гледаше ме доволно усмихната и това още повече объркваше и без това обърканите ми мисли.

- Никой няма търпение и никой не може да ме издържи това ми харесва. - усмихнах се. Какво не разбираше ли какво искам? Още от самото начало му бях казала,че не съм като другите и няма да се засиля да спя с него. Намръщих се....що за тъпак трябва да си.
- Мисля че бях ясна от самото начало,че не искам да спя с тебе. - казах без никакво чуство.
- Как вопще си помисли обратното? - повдигнах едната си вежда и го изгледах. Все още не бях си тръгнала което беше малко странно. Попринцип си тръгвам по средата на разговора,но пъро ги ядосвах след това уфейквах.

приближих се към нея, като отново бях в седнало положение.ръката ми я дръпна към мен и скоро лицето й бе на милиметри от нейното.
-Кого лъжеш?искаш да спиш с мен!-казах аз като исках да разбере, че не се шегувам.нямаше как да не го иска.като другите или не, тя беше просто момиче.а момичетата, особено тези на нейната възраст си умират по батковци като мен.нямаше никаква възможност да не иска да го направи.просто си играеше на госпожица Недостъпна.
-какво искаш?да те изведа на вечеря?Да ти кажа че те обичам?да те накарам да ме обичаш?-започнах да питам аз като показвах изненада чрез физиономията си.
-кажи, до два дни ще е при теб.Ако искаш и сега мога да ти го дам.просто кажи какво искаш.знаеш, че ще получа исканото от мен, без значение дали сега се съгласиш.По добре просто поискай нещо.-завърших аз и в очите ми имаше голяма доза нетърпение и тя го виждаше и дори усещаше.знаех, че няма да се съгласи толкова лесно, но може би щеше да ме изненада и да бъде малко по непредказуема.

Засмях се силно, а смеха ми сигурно се чу из целия парк.
- Искам да ме оставиш. Разбра ли? Не съм поредното момиченце което да ти се метне на връта и да очаква да я из**каш. - Дръпнах се рязко от него а на лицето ми се появи хитра усмивка.
- Толкова ли не можеш да повярваш,че някой не те иска за вечерта? - усмихнах се,но после веднага се намусих и изрженито ми стана безразлично.Какво му ставаше? Не исках да правя секс с него още повече пък и вечера, камули да ми казва че ме обича.

Бутнах я леко, но всравнително грубо и тялото й отново се озова положено на тревата.Надвесих се леко над нея и лицето ми бе сантиметри от нейното.
-знаеп че го исакш, знаеш че и аз го искам.какъв е проблема.Ще си го взема пък дори и на сила....-"надвам се не" допълних на ум и ръката ми мина по тила й и я повдигна съвсем малко и впих устни в нейните.езика ми се заигра с нейния и не знаех дали можеше да го дръпне или не, но за момента остана при моя.Свободната ми ръка зашари по тялото й, карайки коата й да настръхва.не знаех дали е от удоволствие или не, но определено ми харесваше.Сега не я принуждавах да стои тук и най вероятно би се дръпнала след малко, но аз се надявах да не става от мястото си...

Опитах се отново да го избутам.Мразех някой толкова близо до мен пък и нахален на всичкото и отгоре.Не разбираше ли,че не искам да спя с него, за какво беше всичко това? Можеше просто да ме остави да си тръгна.
- НЕ!! Не го искам за това се махни от мен! - повиших тон и намусено го погледнах докато ръцете ми се опитваха да го избутат колкото се може по-надалеч от мен.
- Стига! Ставап досаден и нахален.А аз много мразя такива хора. - казах си истината право в очите му. Защо да крия нещо от хората което беше вярно. Обичах да казвам истината на хората и в повечето случай това ги досва а това ми харесва.

Щом не иска, няма да я карам на сила, просто нека си върви по пътя, няма да срещне крака ми като спънка. Станха от земята и се изправих до нея, като й подадох ръка, за да се изправи и тя.
-така да бъде.Щом не искаш, няма да те закачам повече.Все ми е едно.Ще си намеря друга кучка, която да не се прави на толкова важна.И да ти си просто поредното красиво лице на секси тяло, което си мисли, че може да промени нещо.Знаеш ли какво ще промениш?Нищо!само и единствено ще загубиш.И зай, не аз губя, а ти!-казах аз, като не повиших тон, ами просто говорех сериозно, така, че да може да разбере, че не се шегувах.Щиом не искаше секс, нямах какво повече да й кажа.тук май пътищата ни се разделяха...нека и върви по своя, пък ако случайно реши че си е променила мнението, аз ще съм насреща...

- Не ми трябва помощ. - казах намусено и бутнах ръката му. Не бях саката можех и сама да стана.Станах и си итупах дрехите от боклука който беше полепнал по тях.
- Ха.... и какво да губя? Това което го "губя" не съм го искала още от когато се запознахме. Така,че приеми че кучката от кафето не иска да спи с тебе в парка. - засмях се и тръгнах да си тръгвам. Нямаше какво дуго да правя.Пък и вече ми ставаше скучно, твърде много приказки,нула кавги то по-добре е да си поема по пътя и да се надявам повече да не видя този идиот.

-Както искаш, но на твое място бих се съгласил на едно по силно питие.-казах аз след отдалечаващата се фигура, надявах се да остане поне малко.А и не ми се пиеше сам.исках компания, без значение колко досадна или пък дразнеща бе тя.Станх бавно от земята където бях до преди момент и се изправих като загледах след нея, дали щеше да се върне?Надявах се да го направи...е предложението бе апетитно, но мое би не искаше след това което направих.
И какво толкова стана?Тя иска да спи с мен, но просто не го показваше.Няма да се чувствам зле защото някоя мадама си въобразява, че е нещо повече.Може и да е, но за мен е просто поредната мацка, която възнамерявам да изчукам и повече да не потърся...

- Нем...не възнемеравям да пия с теб. - провикнах се така че да може той да ме чуе ясно и да не ми се налага да му повтарям по 100 пъти. Не ставаше ли малко досаден. Първо ми се натискаш,не ме оставяше на мира и си въобразяваше че искам да спя с него а сега иска да пием. Сигурно целта му е повече от едно питие...сигурно щом не така не му паднах в ръцете сега ще реши че трябва да ме напие и тогава чак да ми се нахвърли.Ноо...нямаше да стане това...Не и в този живот...

Хъм, щом не иска, да си гледа работата, няма да й се моля.Това момиче ме караше да я искам толкова много...въпреки че така гадно ме отряза...
-Както кажеш.-намигнах и й изтупах дрехите си, и се приближих към нея, като придърпах към себе си и целунах страстно, като не й дадох време за реакция.След минутка я пуснах и се отдалечих като тръгнах към изхода.
-Ще се видим пак кукло.-усмихнах се, макар че вече не ме виждаше.