Кафе " Sunshine"

хах, май беше пълно с ирония-всичко това.Говоорех за правила, а аз бях влязал в тях, преди няколко години, когато влязох в клиниката.Все едно, тук не беше мястото да споменавам някави неща за мен, сега съдех нея.
Виждах, че не й се нрави да стои на едно място и може би щеше да е добра идея да ставаме.
-искаш ли да се поразходим.Май не ти се стои на едно място,а ?-предложих аз и й намигнах съвсем леко докато изваждах парите за сметката.оставих банкнотите на масата и станах като облякох коженото си яке.
-Хайде де, нали не искаш да стоиш тук?-подхвърлих аз като минах зад нея.

- Да прав си не ми се седи тук. - въздъхнах намусено и тръгнах да излизам от кафето. Слънцето печеше навън а аз се намръщи повече от колкото бях.
- Мамка му проклетото слънце! - възкликнах ядосано и сложих ръка над очите си,за да закрие досадното слънце. Защо не си бях взела слънчевите очила щяха да са ми от голяма полза сега.

П.П - пиши някъде др. Къде искаш.