Кафе " Sunshine"

Намръщих се,но после бързо се усмихнах злобно. Обичах да си играя и това няма да е изключение. Мислеха си че могат да ме подразнят,но жестоко се лъжат. В един момент избухвам а в другия се правя на ангелче.
- Слънце, ти вече го каза. - усмихнах се и повдигнах вежди бързо. - Все пак благодаря ти! - Засмях се и отпих от кафето. Дръпнах последно от цигарата и я изгасих в пепелника като идишах дима срещу Трявис. Усмихнах се и го погледнах право в очите.

Злобната й усмивка ме караше да се забавлявам дори повече от всичко това което правех.Оставих цигарата в пепелника и я погледнах като на лицето ми се появи перверзна усмивка.Погледа ми зашари по нея-лицето и всичко останало което успявах да зърна.
-Всъщност аз не знам колко си секси.-повдигнах вежда и отново върнах погледа си на очите й.изведнъж усетих как бях прекарал няколко минути без да пожелая отново да вдишам никотина и секунди по късно дима разнесъл се от горящата в пепелника цигара стигна до мен.вдишах го дълбоко, сякаш не искаах да го изгубя и пръстите ми отново поеха цигарата между себе си.устните ми я стиснаха и аз дръпнах силно и рязко.усещането ми хареса, прииска ми се да го направя още поне веднъж, но се споразумях със себе си да е по-късно.

- Еее...защо така аз си мислех че знаеш. - засмях се и го погледнах с поредната цигара. Май беше обсебен от тези цигари. Няма и няколко минути и вече го виждаш с цигара в ръката.
Усмивката му много не ми хареса,но можех ли да кажа нещо. Усмихнах се злобно и аз незнам защо. Това ми беше нещо като запазена марка...Отпих от кафето си и погледнах в чашата,за да видя колко още ми остава. Не беше много,но колкото и да е щях да си го пия с голямо удовоствие.
- Ти май не се разделяш с тези цигари. - засмях се и го погледнах отново в очите.

усмихнах се, може би беше права.Май бях прекалено обсебен от цигарите, хах да бяха само те.Защо въобще трябваше да отваря тази тема?Всъщност не ми пукаше много за това, но не знаех как точно да й го кажа.Все едно, май би било добре да го намекна като за начало.
-всъщност цигарите са най-малките ми проблеми.-усмихнах се тъжно, но изведнъж реших, че това ми се струва досадно и просто смених бързо темата.
-Може би за да съм сигурен че комплимента ми е бил ненапразен, трябва да ме увериш в него.-усмихнах се точно както преди момент и се облегнах назад, сякаш всеки момент ще се качи на масата, танцувайки само по бельо.Хах, това май ми напомня на определено заведение...може би по-късно трябваше да се отбия в някое такова.

- Е, аз ли трябва да те уверявам. Ти можеш и сам... - засмях се и изпих последната глътка кафе. Явно не му се говореше много за цигарите. Какво толкова казах? Намръщих се... вече знае какво ми е като не обичам да ме питат за нещо. Облегнах се на стола и скъстрих ръце пред гърдите си като малките деца на които не съм и дали това което искат и те сега ти мълчът и се цупят.Но аз не бях сърдита, просто седях и гледах към прозореца и минаващите хора. Знам,малко е навъзпитано да не гледаш човека пред теб,но какво всъщност е това възпитано. За мен таква дума няма.

Сега какво сърдеше ли се?!О, по дяволите да не е някое дете?!Шом толкова искаше да получи отгорова, така да бъде!Ще го има!
-Какво сега се разсърди ли?!Какво толкова искаш да знаеш?-казах леко ядосано и с голяма досада аз.щях да й кажа истината, но не там беше въпроса.ова беше някак досадно и...ами въобще цялата тази ситуация ми се струваше странна.Но не интересно странна, а досадно и плашещо странна.
Ох тези разсъждения понякога ми звучаха логично, но сега мй не бяха олицетворение на логиката.просто трябваше да й кажа това което искаше.Нямаше да увъртам, не ми харесваше.
-питай ме три неща и аз ще ти отговоря честно...обещавам.-казах аз сякаш я предизвиквах и се наклоних напред.Очаквах с нетърпение любопитството й да ме залее.

- Не не съм се расърдила. Такава съм си попринцип. - засмях се и сложих лакъти на масата и подпрях главата на ръцете си. Тези три въпроса ме изкушаваха,но там беше проблема че не се сещах какво да го питам. Какво бях намръщена така и се усмихнах и въпроса сам си дойде.
- Какво си помисли когато седна тук и се разприказвахме...и така на татък? - повдигнах вежди. Исках да зная истината, не че ме интересуваше,но все пак трябваше да питам. А за другите въпроси хич незнам какво да кажа...

хах какво си помислих когато седнах.Ами май че не трябваше да се отнасямм сякаш е сервитьорка.Хха ще се залея от самях, добре че беше само вътрешно.
-такам, когато седнах тук исках да се извиня, че се държах грубо.обикновенно не правя така, но май запшочвам всичко наново и...-спрях аз, защото може би щях да навляза във втория въпрос.дали би се сетила да пита за миналото ми?Може би не?надявах се да пита нещо, което да ми хареса.Може би нещо което не засягаше мен, а по скоро бе покана за нещо..ъм..различно.

Замислих се и после се намръщих.
- Мислиш ли,че съм секси? - повдигнах едната си вежда и едвам се здържах да не се разсмея. Незнам вопще от къде ми беше дошъл този въпрос,но нали той говореше за това и нямаше как да не го притисна в ъгъла и да му задам трудни въпроси. Бутнах празната чаша от кафе по- далеч от мен и отново подпрях главата на ръцете си,но този път го гледах право в очите,за да не ме излъже.

Хъм интересен въпрос, а?да си кажа честно не бих й отказал, но...струваше ми се прекалено малка.Не че изглеждаше, но...все пак.
-Секси?за 17 годишно момие дори предостатъчно.-усмихнах се аз като нарочно казах за 17 годишно.Исках да не я карам да се чувства толкова уверена, харесваше ми да е сърдита.И все пак, това май щеше да е най-приятния ми въпрос от всичките три.Ха три, остава й само един, май минах пропастта наполовина, а?

Засмях се. Не очаквах такъв отговори.Всъщност не знам какво точно очаквах да чуя,но и това ми харесваше. Оставаше ми само един въпрос... трябваше да е нещо... повече от тези двата. Нещо по мъчително и нещо по трудно за отговаряне. Знам бях ужасна,но все пак това си бях аз.
През главата ми минаха сумати въпроси,но аз реших че не са подходящи. Намръщих се.
- Ох...незнам какво друго да те питам. - виздъхнах и вдигнах ръце все едно се предава. Все едно това беше някаква игра и аз не знаех верния отговор. - може ли да си го запазя и някой друг път да те питам. -засмях се и го погледнах.

хах, да ги нямаме такива.После ще го използва срещу мен, няма да стане, малката!Няма да ме надхитриш толкова лесно.
-Ааа...не!ако не го използваш сега, ще изгори.-ухилих се арогантно и се приближих още малко към нея.Чак сега усетих, че цигарата отново бе вв пепелника, горяща без да я поглеждам.Пръстите ми отново я хванаха и поднесоха към устните ми, но тъкмо когато гги докосна я дръпнах и отново оставих в пепелника като дори я изгасих.До сега не си спомнях да съм гасил цигара която е изгоряла до половината...Е, значи онези шибани години в болницата не са били напразно.май накрая успях да направя това което толкова години се опитвах да изиграя и да се престоря за пред докторите.

- Много си лош. Знаеш ли ? - намръщих се и се облегнах на масата. Забелязах какво беше направил със цигарата. Той пушеше много, бих казала доста от както бяхме тук да бепе изпушил поне 5 цигари като тази не се брои.
- Защо пушуш толкова? - засмях се от тъпия въпрос,но пак беше повече от нищо. По лицето му разбрах,че не му се говореше особенно,но аз бях лоша...

Хах, това беше подло.какво, сега трябваше да й отговарям честно ли?по дяволите това май беше прекалено рано, не бях толкова готов колкото си мислех.и все пак бях обещал нещо, нека го сппазя.
-Добре, слънце.Пуша защото така се разсейвам и е нещо като част от терапията ми...-погледа й беше изпълнен с безброй въпроси, май не разбираше за какво й говоря.
-Ами..нека поясня, а?Последнитее няколко години прекарах в болница за наркомани.-казах аз а устните ми се узвиха в нещо като доволна усмивка и я загледах,Исках да разбера как ще реагира на новината, дали би се разсмяла?

Незнаех как да реагирам на това. Да се смея ли да се шокирам ли. Изкрив усните си в нещо като и аз незнам какво,но със сигурност не беше усмивка.
- Наркотици а? И какво те подтикна към тях? - усетих се,че задавам вече четвърти въпрос,но тъкмо ми стана интересно.
- Добре извинявай зададох четири въпроса. - вдигнах ръце все едно се предавам. - И без това не ме интересува. - усмихнах се леко,но после лицето ми бързо стана сериозно.

охо тя май прекалява.Имаше право на 3, нямаше да правя изклюение, но това накрая малко ме подразни.Щом не я интересуваше защо питаше?!Все едно, не ми пукаше.
-Ей, ей, ей.Сега е мой ред.Имам право на три въпроса с напълно честни отговори.-казах аз и й намигнах закачливо като след това се ухилих.
-Първо, интересувам се дали си падаш по връзките за една нощ, ако могат да се нарекат така.-загледах я предизвикателно и се усмихнах по същия начин.
Може би
щеше да ми се отвори парашута...или пък да получа шамар.А като я гледах и слушах, май щеше да е юмрук в лицето.изсмях се науми и я загледах очаквах отговора й.

- Ти за курва ли ме смяташ? - намръщих се. Не ми харесваше това...това с въпросите. След минута злобната усмивка се появи на лицето ми.
- Зависи дали си заслужава и най важното с кого. - повдигнах вежди и го погледнах в очите. Да не би да си мислеше,че ще спя с него. Е, това може и да стане,но на мен не ми се вярваше много,много. Никой не може да ме издържи седмица камули една нощ.Но той ще рискува не аз.

Охо, курва?!Тя май има прекалено много самочувствие, ама наистина прекалено!Не ми изглеждаше толкова специална, че да не искам само секс от нея.Какво толкова можеше да ми предложи едно момиче...при това 17 годишно.Усмихнах се по скоро на себе си отколкото на нея и когато чух конкретния отговор на въпроса, усмивката ми се насочи главно към нея.Имаше примеси от арогантност, но с огромна нотка перверзност.Това ми хареса-отговора й.
-Хъм, ами...аз влизам ли в тези критерии?-ухилих се още по широко и отново поех цигарата като я запалих наново.Дръпнах силно и рязко, бях си обещал да го повторя...а аз не си нарушавам обещянията!засмях се на ум на светлата си мисъл и отново насочих вниманието си към нея.Не ме интересуваше каква е всъщност в момента нещо друго ми беше по-важно.А и за мен, тя бе поредното момиче, за което малко повече трябва да се потрудя, че да легне с мен.Повечето направо се хвърлят с главата напред, но имаше една малка част, за които трябваше да изкарам малко чар, остоумие или нещо подобно, че да се съгласят.Мад определено влизаше в тази категория.

Намръщих се.Това беше единственото нещо след....да замеря празната чаша от кафето по него и да си тръгна псувайки го. Облегнах се на стола и присвих очи.Знам на къде вървеше всичко това и не ми харесваше как се държи.
- Ами...много малко. - казах и показах с пръсти колко. Беше наистина много малко разточнието между единия и другия пръст. Нека да му е ясно,че не съм поредното момиче което ще му играе по свирката.
Оставаше му още един върос какъв ли щеше да е? Сигурно нещо по директно например " А искаш ли да спиш с мен?" а аз ще се направя на очудена и ще си препавя гласа и ще му кажа
" Не за бога няма...колкото и да се опитваш да ме свалиш номерата ти при мен няма да минат."
Перфектния сценарии...само трябваше да чуя какво ще каже.

хах, малко?!Ама тя наистина се смяташе за необикновенна.Беше просто поредната и щях да й го докажа.сега със сигурност трябваше да й го докажа!
усмихнах се сякаш от учитивост, но всъщност в мислите ми минаваха идеи за следващия ми въпрос.какво точно трябваше да я попитам?
-Добре..ъм..нека да изгори и третия въпрос.-повдигнах вежди и я загледах предизвикателно.По дяволите нямах никаква представа какво да питам, а изглеждах толкова уверен...е, това се дължеше на безброй тренировки, но това е друга тема...
-Какво трябва да направя, че това малко да стане голямо?-показах аз също с пръсти и те се разшириха доста към края на изречението.Щом толкова й харесваше да се прави ан важна, така да бъде, но няма да е за дълго...

Хм...не мислех че ще се откаже толкова лесно.Повдигнах едната си вежда а лицето ми все още седеше намръщено или поне безразлично.
- Сигурне ли си,че няма за какво друго да ме питаш. - погледнах го аз с предизвикателен поглед. Това което го каза накрая не ми хареса. Замислих се. Май нямаше как. Аз бях твърда и не могат хората да ме ползват за ностна кърпичка или там за каквото си преценята от еднократните неща.
- Ами...да ти кажа май няма такова нещо,но ако го намериш ще те уведомя. - усмихнах се злобно. Харесваше ми да си играя така. Винаги подлудявах хората с моя характер. За него не бях много сигурна,но рано или късно всички се пречуваха.

Тя се правеше на недостъпна ли?!Моля ти се, я се разкарай!Няма да й се дам толкова лесно!Сега само ме мотивираше още повече.накрая щях да спя с нея, ако това да е последното нещо, което ще направя!
-Слънце, наруши правилата.Това не беше честен отговор.-засмях се злобно аз сякаш бях намерил грешка в сметките на учителя си по математика.
-Сега ще запазя въпроса си за бъдеще.-ухилих се още по широко аз и продължих-Моята игра, моите правила.
Всичко това вървеше много погрешно, но пък скоро щеше отнов да е в "правия" път.Щях да я върна на земята, нямаше да лети вечно в облаците на заблудата.

- Добре, все ми е едно. - махнах с ръка все едно гоня някакво насекомо от мен. Беше опорит,но нямаше да му се дам така лесно.
- Не обичам правилата и рядко, почти никога не ги спазвам, така че не се чуди. - усмихнах се и се заиграх с ноктите си. Толкова много ми пречеха. Погледнах Травис право в очите и се намръщих. Не ми харесваше всичко това,но пък аз не се предавам ако трябва да метна всичко по него,но няма да се предам.

Хъм, тя била и лошо момиче?!сега не си пада по правилата, страхотно.май имах много работа, но щях да се справя.
-аз не съм от връснициите ти, все пак за да играеш играта, трябва да следваш правилата.Но откъде ли ще го знаеш?!-подсмихнах се аз като нарочно исках да я подразня, че съм по голям и следователно по-зрял.Исках да почувства че съм много повече от колкото бях и показвах.устните ми дръпнаха за пореден път от цигарата и издишах бавно дима в лицето й.Усмихнах се арогантно и зачаках коментара й по изказването ми.

- Е, не бъди толкова строг и ти си бил някога така и ти не си играел по правилата. - усмихнах се хитро и го погледнах в очите. Нямаше човек който да не е играл по правилата все има някой който да се отклонява от тях. Все пак това прави играта по забавна. Малко ме подразни,но тази малка незначителна омраза се изгуби някъде из забавлянието. Да признавам беше забавно,но на мен вече започна да ме хващат лудите на този стол.Мразех да седа на едно място толкова много време. Имам чуството,че си пропилявам живота.