Кафе " Sunshine"

-Хаа говори си ги каквито искаш, вече се познваме от много време. - кзах и аз засмяно. Изведнъйж ми звунна телефона и трябваше да тръгвам защото трябваше да закарам башами на летищо, че ще ходи в Европа.
-Милоо извинявай но трябва да тръгвам, ще карам бащами до летището . - казах и аз с умивка. И се надявах да ме разбере.
-Ще се видим можеби утре.

-Да,добре-казах нацупено.Уф..знаех,че той си има личен живот,но неисках да си тръгва.Платих сметката защото той забрави да я плати и реших да се върна във вилата да погледам телевизия след което..незнам.Излезнах от кафенето и се запътих към вилата.

Влеззнах в кафенето.Имах нужда от поредната си доза...но този път не беше от онази отрова...може би някоя по-лека но със същото пристрастяващо действие.Седнах на една маса и се огледах за сервитьорката която преди малко мина покрай мен.Нямаше я и това ме накара да се зачета в менюто.колко много вида кафета имаше, кое по дяволите трябваще да си поръчам сега?Прочетох всичките още веднъж и още веднъж, докато накрая нечие присъствие не ме стресна и изкара от настъпилия в главата ми хаос.Изведнъж всичите тези имена и марки и просто неща които бях прочел излязоха от главата ми и сега тя бързо погледна лицето до мен.
-Искам кафе.Чисто и силно.-казах бързо аз и отново погледнах към менюто.Не чух стъпки или някакъв знак че момичето се е отдалечило, заттова отново дигнах погледа си.май не беше сервитьорка..или поне не се държеше така, иначе би изтичала за кафето ми на момента.

Влязох в кафето и огледах всички. Боже нямаше нито един познат. Пък и да имаше едва ли щях да си направя труда да сядам при него и да му слушам отекчителните истории за живота си и как кученцето му е умряло. Продължих по масите избиркайки си най хубавата с иглед към прозореца и несъзнателно се спрях пред една маса. Мъжът като че ли се беше припознал и това ме караше да се замисля.За коя всъщност си мислеше че съм? Завъртях очи и седнах на другата маса и се втренчих в прозорца. Имах много странни навици,но това все пак бях аз.

май момичето наистина не беше сервитьорка, а просто се бе спряла до масата по неисвестни за мен причини.Може би трябваше да се извиня?хахаха, аз...еда се извибявам....на момиче....?!какъв страшен виц, а?!И все пак, няма да ми навреди ако пробвам.нали исках промяна...може би това би било добра възможност за мен, а?
изправих се бавно и се приближих до масата на която бе седнала тя.май гледаше нещо от вън и гласът ми сякаш я извади от някакъв траанс.
-извинете...ъъ...съжалявам за преди малко.-казах на бързо аз и седнах срещу нея като се усмихнах виновно.ох, пак се издъних.Нали щях да съм мил и възпитан?защо тогава седнах без да попитам?амикато я глаедам тя сякаш плаче за компания, но явно нямаше никой с нея.И все пак, май трябваше да попитам?о, я стига какво толкова, голяма разбота.направих го на въпрос, а беше нищо и никаква подрибност.след като свърших вътрешния си разговор отново я погледнах, имаше красиви черти.
-Ъъ...аз съм Травис.-усмихнах се накриво и я подканих с поглед да каже своето име.

Ококорих очите си когато той седна пред мен. Какво му ставаше и защо по дяволите си мислеше че искам някой за компания. И ми скрива глетката отвън. Току-виж някой нищо не подозиращ гражданин да се блъсне в друг нищо не подозиращ гражданин и щеше да стане кавга.
- Виж, за онова преи малко и без това не те чух така,че не ми се извинявай. - усмихнах се,но усмивката бързо се скри. Той все още седеше пред мен и ме гледаше на всичкото и отгоре се и представи.
- Мадисън. - казах и сервитьорката ми донесе кафете. Аз побързах да отпия от него като гледах този...Травис който все още седеше на масата ми. А може би беше от онези инати които за нищо на света не биха се махнали от тук само и само да ме подразнят с присъствието си. А може би беше от тези които ще се почустват гузно и ще се махнат.

май не беше от най-дружелщбните и се издразни, че седнах до нея, но нямаше да я оставя.беше ми приятно да се меся в живота на другите, разбърквайни го и карайки ги да проклинат срещата ни.Ох пак се отнесох в мисли и й спестих няколко нежелани за нея и очаквани с нетърпение за мен въпросчета.
–Приятно ми е.-ухилих се аз, и отново продължих-Но на теб май не?-леко се засмях и качих ръцете си на масата.започнах да нервнича, пак ми се прииска да изпуша нещо или да се надрусам в тоалетната на кафенето.Какво блаженство...затворих очи и за момент си припомних удоволствието от преди години.по дяволите, не сега!Не ми трябваше да мисля за това, само на отново за дрога!Отново се върнах към момичето до мен.дано тя да ме разсее от мислите нападнали главата ми като лешояди.

Хей виж поне с ещо си преличаме. Искаше ми се да забия глава в кафето си. Защо трябваше да седне тук?!?
- Да, така е! - казах а лецето ми беше сериозно и без никаква емоция на него. Освен цупещо се и недовлно. Което всъщност бях. Отпих от кафето си и се втренчих в него. Белким реши да се изнесе от масата и да си придължи по пътя.Но уви каквото и да правех този човек не мръдваше. Явно трябваше да бъда по гадна,за да разбере че не ми е приятно,но пък не мога винаги да съм гадна. И чакай малко не съм винаги гадна. С тези които са почти като мен заслушлужават по добро отношени. Гадното беше,че този тук не показа с нищо да е като мен освен едно нещо...

Май нямаше да се разберем с това момиче.Изглеждаше ми враждебно настроена и това ми харесваше.беше ми писнало от мазни усмивки и престорени обноски.всичко беше толкова изкуствено.ухилих се още повече като си помислих че дори в момента си умира от желание да ме удари, че да си тръгна.
-е Мад, от тук ли си?-попитах накрая аз като също се бях втренчил в нея.Може би се опитваше да ме накара да си тръгна, но нямаше да стане толккова лесно.
изкарах една малка кутийка от джоба си и извадих от там една цигара.Запалих и дръпнах от отровния дим.Май беше единствения ми позволен наркотик.Удоволствое изпълни цялото ми тяло и доволна и дори бих казал задоволена усмивка се покачи на лицето ми.

Супер сега ми и съкрати името. Намръщих се и отпих от кафето си докато не свалях очи от него.
- Не ми казвай Мад, Мади или там други измислени съкращения на името ми. Мразя хората да ме наричат с тези кратки имена все едно не ми знаеят името. Казвам се МА-ДИ-СЪН и така искам да се обръщаш към мен. - нацупих се. Нямаше нищо по ужасно от това да ти съкратят името. Защо всикчи си мислеха,че щом ми кажат Мади ще съм по мила? Като гледам щом запали и цигара скоро няма да стане от масата,но пък какво толкова поне ще има някого с когото да се заяждам.

ухилих се, как само с едразнеше от незначителни работи.
-добре, Мад.Но аз предпочитам нещо по различно от името ти.Може би...-засмях се, щом толкова се дразнеше на Мад или Мади, какво ли щеше да направи за някое о тези които ми се въртяха в главата.
-След като си толкова лъчезарна и дружелюбна, ще ти казвам слънце...или не, по-добре слънчице-натъртих на умалителното и отново се захилих като дръпнах за пореден път от цигарата.Дима нахлу в истата ми и скоро го издишах в лицето и като отново се усмихнах и я загледах имаше красиво лице, май наистина й отиваше да е слънчице...е, ако беше по-мила щеше да е още по-добре, но пък не харесвах мекушавите, а тези с характер.

- Мисля,че ти казах нещо за омалителните. - усмихнах се иронично. - И аз съм от време на време пушач така че със тези игрички с дима няма да ти минат. - усмихнах се този път злобно и отпих от кафето си което ме принканваше да го метна по Травис. Все пак се въздържах от тоеа което можех да направя и само се усмихвах.

това момиче започваше да ме забавлява и си умирах от смях с нея.ухилих се отново и се облегнах наа стола като продължавах да я изучавам с поглед.харесваше ми каквото виждах, но сега исках само малко кофеин.чашата й се изпречи на пътя ми и преди да се усетя я пресушавах.кафето винаги ми е харесвало, така че устните ми се извиха в доволна усмивка, но после я превърнах в виновна.засмях се отново, този път май щях да получа някой предмет захвълен по мен.Щеше да е смешно...нали?

Намръщих се. Боже, този беше чисто копие на мен.Е, с разни други изключения.
- Не мислиш ли че ставаш малко нахален? - повдигнха едната си вежда и се заиграх с празната чаша. Ето още едно нещо което мразех. Викнах сервитьорката и поръчах 2 кафета.
- Не се радвай толкова само едното е за теб. - усмихнах се доволно. - все пак трябва да се научиш не винаги на хората им е приятно да им доизпиват кафетата и да сядат без дори и да пипитат. - избухнах,но на лицето ми веднага се появи злобна усмивка.

Това момиче изтрещя, май постигнах желания ефект.изглеждаше много по-добре когато накрая показа "рогата си", някак по-естествена.Сякаш беше в свои води.усмихнах й се и ръката ми за пореден път се понесе към устните като те стиснаха цигарата и засмукаха от опианяващия дим.
-този път кафето ще е от мен.-засмях се леко и продължих, но доста по сериозно.Сякаш наистина беше предложение, а не предположение.
-Май наистина искаш да стана, а?-не изчаках отговора й и отново продължих.
-аз пък си мислех, че искаш мъжка компания...или може би наистина искаш, но не знаеш как да си поискаш.-поредния лек сподавен кикот и я загледах в очитее.исках пак да избухне и със сигурност щях да я накарам да го паправи поне още веднъж днес.

Усмихнах се миличко като същинко аглече.
- Знаеш ли какво искам сега? - повдигнах вежди и го погледнах в очите.
- Да ми дадеш от тези твоите цигари. - погледнах към котията цигари лежаща на масата. Малко се отдалечих от темата,но не ми пукаше усобенно. Не обичах ничия компания, усобенно на тези които ми се натреасаваха и после ми се усмихват.

охо, тя беше и пушачка?Уоу, ставаше ми все по-интересна.ухилих се, мяй не спирах да го правя, но беше по-силно от мен.Имах чувството, че всеки момент ще падна на земята залят в смях.Погледа ми се спусна към цигарите и ръката ми ги пое като ги избута напред в пространството.
-Заповядай, ако това желаеш.-казах аз сякаш бях готов да чета лекция за това как да не пушим.каква ирония, самият аз държах цигара в ръка.и все пак, моят случай беше различен.аз имах нужда от тях..те ме държаха на крака до сега, ох пак се загубих в мисли, май бях пропуснаол как си взима цигара и я поднася към устните си.Изкарах запалката си и й предложих огънче.

- Мога и сама. - изсъсках и дръпнах запалката от ръцете му. Запалих си цигарата и му върнах запалката с доволна усмивка. Дръпнах си леко и издишах като се налсаждавах на всеки малък момент. Да, бях от тези които ще се насладят а не просто да си вземат поредната доза наркотик. Сервитьорката донесе кафетата и аз отпих малко от моето докато си държах и цигарата. Погледнах към Травис и си дръпнах още веднъж от цигарата като издишах дима срещу него. Не го правех нарочно, просто той седеше точно пред мен а аз не възнемерявах да си извъртам главата за един дим.

това с дима ми допадаше, но зашо трябваше толкова грубо да се отнася със запалката.Хах, грубо?По скоро забавно.всичко това ми се струваше като малка, интересна игра в която бях решен да победя.
-е слънчице, на колко си?-захилих се отново аз и дръпнах отново от цигарата си.вече бе на свършване, а аз исках още.не, не не не.Не и още.знаех къде ме водеше това 'още", но никога не му се противех.Е, сега бе такъв момент, просто затворих очи и се сетих за последните години прекарани в болницата.Нещо твърде неприятно, че да се върна към и достатъчно че да ми налее мозък в напушената глава.

Усмихнах се. То се беше видяло,че няма да стане по моя начин. Хайде,тогава да минем по друг.
- слънчо, на 17 съм. - усмихнах се леко злобно и повдигнах вежди. Дали очакваше да чуе това или нещо друго и аз незнам,но пък какво ли ме интересуваше. Дръпнах си отново от цигарата и се заиграх със дима като правех кръгчета във въздуха.
- Мога ли да знам ти на колко си? Ей така, може тази информация някой ден да ми послужи. - " против теб" помислих си и се усмихнах доволно. Че как нямаше да бъда нали пишех и си пиех кафето.

На 17?Може би би ми създало проблем, но в момента не ми пукаше особено.ха колко странно, аз изглеждах като някой старец в стравнение с нея, но пък не бих заменил за нищо сегашните си години.все пак да си на 22, не беше толкова голямо бедствие.усмихнах се и я погледнаах с недоверие.Каквото и да правех сега или за в бъдеще, това че е непълнолетна ми се явяваше малка спънка.Все пак не беше законно...ха по дяволите закона.Не ми е пукало, защо сега да ми пука?
-на колко искаш да съм?-попитах аз с предизвикателна усмивка на лицето си.какво ли искаше да чуе, май нямаше да дочакам отговор, затова реших да я ососстоя с желания отговор.
-22.аз съм на 22.-усмихнах се леко аз и я загледах отново.Не ми приличаше на 17 годишно, не сега честно не ми пукаше дори да беше на 16.
-от тук ли си слънчице?-попитах аз като бързах да избегна коментарите й.надявах се да не последват.

- Хм...22. - замислих се и отпих от кафето си. В момента това беше единственото нещо с което може да се занимавам. - Не ми преличаш на толкова. Е,да може да се каже на 20,но пък 22....-намръщих се и го погледнах. Въпроса му от къде съм ме заби изцяло в земята. Защо им е на хората да ме познават? Вярно не обичах хората да ме познават и да никога съм нямала тази възможност,защото винаги са ми били антипатични.
- Не. - казах твърдо и отпих от кафето. Обичах да си го пия бързо,докато е още толпло или горещо. Да усещем как топлата клътка кафе ме затопля цялата.

Хъм, стрранна реакция.Май ми правеше комплимент?хах, точно!Мад и комплимент?не я познавам от дълго, но жестоко се съмнявах, че въобще е способна на такова нещо.Усмихнах се очудено, но от километри си личеше че беше престорено.
-Да не би това да беше жалък опит да ми кажеш, че изглеждам секси?-засмях се аз и отпих малка глътка от кафето си.отново дръпнах от цигарата и осъзнах че вече няма бе към края си.изгасих фаса в пепелника и изкарах нова.устните ми я стиснаха, но след момент я отпуснаха и тя отново се озова в ръцете ми.загледах я очудено, но сега не както преди.наистина го мислех.пръстите ми се заиграха с незапалената цигара, само и само да не желая още една.Не исках да качвам повече от кутия на ден,а всяка една цигара ме караше да правя точно това.

Ококорих големите си очи. Ама той сериозно ли?
- На това ли запрелича. Защото не го мислех това. - намръщих се и отпих от кафето. Замалко да не си изплюя топлата напитка върхо него. Е да беше симпатяга,но едва ли съм имала предвит това което казах. Всъщност незнам какво имах предит никога не ми се е случвало да казвам такива неща и като гледам май си личи.

хах, това беше окуражаващо!Може би трябваше някак да смекча обстоятеслтвата?Нека е така, ще ги смекча...но по дразнещ я начин.
-слънце, ако сега исакш аз да ти кажа че си секси, можем да го уредим.-ухилих се аз и се облегнах напред.май започваше да ми допада всичко това.цигарата сее завъртя из пръстите ми и преди да се усетя вече дръпвах от опияняващия й дим.беше перфектното изживяване, но знаех, че не трябва...Отпих от кафето, но това ме накара още повече да искам цигарата и всъшност нещо друго...нещопо-силно.