Кафе " Sunshine"

Влезнах в кафенето и се огледах.На съседните маси бяха насядали групи от по 3-4-ма души ,смееха се шумно и говореха на висок глас,напълно забравили за света около тях.Пред погледа ми се мярна малко,заоблено прозорче и маса с два стола срещу него.Направих няколко големи крачки и седнах там.Околните ме огледаха подозрително и секунда след това се върнаха към заниманията си.Наведох се към чантата си и от там извадих малък лаптоп.Лъскавата му черна повърхност проблсна под лъчите на залязващото слънце и за момент заслепи очите ми.Прокарах ръка по капака и потръпнах от...Удоволствие.Всеки допир,всяка миризма,всеки признак на живот...Да се чувствам жива е едно от малкото удоволствия на които мога да се насладя...И го правя с пълна сила.Из помещението се разнесе звукът на тежък метъл и внезапно поне 20 чифта очи се впиха в мен.Настръхнах.Мразех да съм в светлината на прожекторите.Измъкнах телефона от джоба си и погледнах дисплея-1 ново съощение.В този момент,над мен се надвеси русо,високо момиче с престилка-сервитьорката.
-Какво ще желаете?-леле...Чувствах се толкова малка в сравнение с нея...На това му се казва внушителен ръст...
-Чаша капучино и едно домашно кексче,ако обичате.-когато тя се отдалечи,отворих съобщението.
"Да се криеш в сенките не е признак за достойнство.

Ще те чакам на светло."-Неподписано и напълно безсмислено съобщение.Какво по-дяволите е това?Огледах се объркано...Добре,това определено е странно.Отворих лаптопа си и потънах във филосовски разсъждение по есето си.

След филма отидох в кафенето.Имах нужда да се разсея.Малко в повече ми дойде клането.Стегнах опашката си и се насочих към една от масите.Оглеждах се за някой познат.Имаше различни хора :някои сами , други по двойки , а трети бяха по цели компании и се забавляваха.Ех, как ми се искаше и аз да съм в някоя забавляваща се компания..Както си гледах околните , се спънах и за малко не паднах.Подпрях се на съседния стол , за да се задържа.Обърнах се , за да видя в какво се спънах и зърнах чанта за лаптоп.Погледнах притежателя й - беше едно момиче , пишещо на лаптопа си.

-Хей,добре ли си?-изправих се и се приближих към непознатата.Носеше русата си коса на стгната опашка,което и придаваше интелигентен вид.Леле...ТОва май е първия човек,който да ми направи добро впечетление тук.За нещастие,докато се изправях,чашата с кафето падна и се претъркули по масата,заливайки лаптопа ми и голяма част от блузата на момичето.-Господи!Извинявай..-продължих.

Тя ми се извини, но в стремежа си да ми помогне бутна кафето.То поля лаптопа й и част от светлосиния ми потник.По дяволите!Потуших гнева си.Няма нужда да си го изкарвам на непознатата.
- Спокойно няма проблем - казах й мило.
- Май лаптопа ти пострада - добавих леко притеснена.Блуза да се олее е едно , но техника - това вече е друго. Взех няколко салафетки от съседната маса и започнах да попивам кафето около лаптопа й.

-Зарежи лаптопа...Просто предмет.Но потникът ти май не изглежда добре...-направих виновна физиономия и грабнах още няколко салфетки от масата,с които направих безнадежден опит да попия кафто.-Виж,жиея наблизо...Ако искаш може да се отбием до вкъщи...Мисля,че имам един шотландки препарат,с който всички петна изчезват...-Ъм...да не би току-що да я поканих вкъщи?Ясно Маями наистина променял хората...

Тя започна да ми търка блузата.Почувствах се малко неловко.
- Не няма проблем.Просто един потник.Имам още един като този за всеки случай- усмихнах й се.
- Впрочем аз съм Валъри.А ти?

-Симон.И на мен.-подадох ръка за поздрав,когато телефонът ми иззвъня отново.Едва не си счупих пръстите докато го вадех от джоба.Ново съобщение."Може би след като не пожела да се срещнем в ранните часове на деня,ще приемеш среща в укритието на мрака?А може би нямаш право на избор?Наблюдавах те.Остава само ти да ме видиш."
-Какво по дяолите?!-изкрещях изнервено.От това наистина ме побиваха тръпки.В началото реших,че някойе объркал номера,но това вече беше прекалено...Вцепенение прикова тялото ми на място.Цялата кръв от лицето ми се изпари и внезапно придобих вид на призрак.Как щях да се прибера сега?

Подаде ми ръка и тъкмо да я приема , когато телефона й извъня.След като прочете съобщението пребледня.
- Симон, добре ли си? - попитах я.
Какво ли толкова пишеше , че живеца в нея да изчезне.

Не можех да я забъркам.Дори не знаех аз в какво съм се забъркала.Дали да не я помоля да ме изпрати?А после?Умът ми препускаше бясно,за разлика от тялото ми.То стоеше вцепенено и с празен,ужасен поглед.
-Не..Тоест,да,добре съм.-усмихнах се разсеяно.Беше ми повече от ясно,че и за миг не ми е повярвала,но това беше най-доброто ,което можех да направя в този момент.Цяло чудо си е,че успях да изрека нещо.-Виж,много,ама наистина много съжалявам за ризата.Живея на две пресечки от тук,отбий се тея дни и ми дай блузата,аз ще се погрижа за петната и ще ти я върна.Трябва да тръгвам-полетях към вратата,като съвсем изключих за лаптопа си.Вероятно по-късно щях да съжалявам за него,но сега той беше най-малкият ми проблем.Вероятно ме преследваше психопат.Или изнасилвач?Убиец?Бос на мафията?Всички страшни филми,които някога бях гледала сега се стовариха върху мен с пълна сила и безпощадно премазаха и последната капка смелост,останала в мен.

Малко се посъвзе , но си личеше , че нещо не е наред.Следка като ми каза къде живее и да й занеса блузата си се изнесе набегом сякаш някой я преследваше.Останах на мястото си.Все още не можех да осъзная какво я бе накарало да избяга.Дори си беше забравила лаптопа , който все така седеше мокър от кафето.Взех няколко салафетки и започнха да го попивам.Няколко погледа се впис алюбопитно към мен , но само за малко...Лаптопа беше напълно избърсан и за щастие не беше повреден.Погледнах отворения прозорец.Явно е писла нещо.Знаех , че не е редно , но се зачетеш в написаното..беше много добро.Момичето определено имаше талант.Запазих написаното й и прибрах лаптопа в чантата, която също беше забравила.щях да се опитам да я намеря , но първо трябваше да махна окапаната блуза.

Изпих си бързо кафето, и се отправих към университета но получих съобщение от едно момиче с което си бяхме говорили че часът се отлага. Аз тогава тъгнах по една улица, която не познавах, все така замислена...

Тръгхнахме към кафенето. Влезнахме и си поръчах едно силно кафе с една сладка.
-Хайде поръчай си нещо - казах и аз . Гледах я и си мислех за нея. И не се здържах докато си избираше нещо я целунах.

Отвърнах на целувката му след което оставих менюто и се намръщих
-Аз попринцип не обичам да ям много,но една кола може да ми дойде добре.-усмиханх му се мило.Сервитьорката взе поръчката ни и каза,че ще я донесе след малко.
-Ъм Браян..обичал ли си някога така силно-попитах го аз тихо.

-Ами мило не съм обичал никой както теб сега - целунах я докато чакахме поръчката.
-А ти обичала ли си - попитах от любопитство - защото аз те обичам безкрайно много.

-Ъъ аз?-засмях се
-Не..нямаше кой.В гимазията бях като..някаква си кралица за всички.Всички ме познаваха и момчетат само зареди славата бяха с мен и естествено бях с тях зареди секса и така,но ми писна накрая и реших да се отдам на любовта срешнах теб и ето ни тук-целунах го отново
-И аз те обичам безкрайно много.

-Ясно и аз бях така - казах и аз и поръчката ни дойде
-Заповядайте. - каза сервитьрката.
-Ник какво ще правим днес - попитах я аз и започнахме да се храним....

-Не знам-казах
-Може да повторим случилото се вчера-казах палаво
-Събота е..не съм на даскало такаче,но мисля да почвам работа-засмях се
-Колкото и двете думи да не могат и да не искам да се впишат и да имам златната кредитна карта на майка ми коеот означава неограничено пазаруване..май ще трябва да работя-изпуфтях.

-Да съгласен съм и аз трябва да си намеря работа и също така, да искам да го повтаряме много пъти това от вчера . - казах и аз усмихнато .

-Ах..,но аз не мисля,че ще мога да работя се пак това тяло и рябота-изкикотих се.В това което ми донесе сервитьорката да не е имало алкохол.Отпих от напитката си и се усмихнах.

-Еххх твоето тяло е толкова хубаво, но и работа трябва да има. - усмихнах се и я целунах нежно.
-Тааа кога ще повторим това от вчера - попитах я усмихнат.
- Нали знаеш колко те обичам.

-Хъм къде искаш да го повтрим?Тук..тоест в тоалетните-засмях се
-У нас,у вас или в хужата-на лицето ми се появи палава усмивка.
-И ти знаеш колко те обичам.-станах от мястото си и седнах в него като почнах страстно да го целувам.

Ник седна в мен и започнахме да се целуваме страстно.
-Ами....в хижата можем пак да отидем ако искаш - продължихме да се целуваме.
-Къде искаш сега да отидем. - попитах я аз

-Незнам мило-казах му аз.
-Нека да е..някъде на ново място..може у нас в кухнята-изсмях се
-Не обещавам да е удобно не обещавам,че няма да има никой-на лицето ми се появи предизвикателна усмивка
-Какви само ги говоря а?-изскях се и поставих ръка пред устаа си сякаш потисках смеха си да не излезне навън.