Езерцето с блатните лилии

Разходката беше приятна.Първо обиколихме парка няколко пъти като Лъки душеше всеки минувач.Голям сладур!!!После седнахме на една пейка като аз се загледах в едно момче.Беше от онези момчета по които всички момичета припадат, а и имаше защо.Беше невероятен и имаше пренителна усмивка.Играеше с ротвалайлера си на доеси пръчката.Погледите ни се срещаха и той ми се усмихна.Аз сторих същото.Щях да го заговора , ако не беше дошла приятелката му.Пуф , жалко.Беше зает.Станах от мястото си и с Лъки се поразходихме още известно време преди да се приберем.

Заведох Джак и Луси на езерцето с блатните лилии. Това място много харесваше на Джак и се надявах и на Луси да хареса.Седнах на пейката и ги пуснах да си играят. Не ме беше страх да не избяга Луси тъй като Джак щеше да я пази. Отпуснах се и почнах да слушам музика наслаждавайки се на природата около мен...

Слънцето печеше силно, но не беше чак толкова топло, така че реших да остана с якето.По потник може би нямаше да ми е комфортно.Мад започна да мрънка за слънцето и аз се разсмях, много си приличаха, наистина.
-Ей, слънчице, нали се знаеш колко си сприхава, защо това те дразни сега?-подхилквайки се казах аз и видях че вече наближавахме някакъв парк.Беше красиво, но аз много не си падах по природата и зеленото...всъщност повече ми харесваше да я пуша...но това е друг въпрос.
Стигнахме до една пейка и аз моментално седна.Чувствах се уморено, но дори не й казах и тя може би дори не забеляза, че вече не вървя с нея.
-Ей, слънце, ела да ми посветиш намен.-засмях се аз и срещнах погледа й.Май не беше много доволна...

След кратко мълчание реших да проговря. Той седна на една пейка а аз поседях малко права,но после седнах и аз.
- Мразя слънцето защото от него ме болят очите и ми става топло а като ми става топло е ужасно. - ядосано казах и се отдръпнах малко от него на пейката. Не ми се искаш да се залепени един до друг.
- Пък и за какво съм ти аз като има това огромня светещо и топлещо слънце отгоре. - погледнах нагоре,но бързо свалих поглед от него. Започнах да премятам косата си а на едната страна а на другата. Наистина умирах от жега а нямах ластик в себе си.

май й беше топло, усмихнах се аз и ръцете ми хванаха косата й.Повдигнах я и срещнах объркания й поглед.Приближих се съвсем малко и направих малък кок на тила й.след това извадих от джоба си един ластик и вързах косата й.усмихнах се и се дръпнах назад.Якето ми вече се намираше на пейката и в момента се питах само, защо трябваше да го взимам.
-Не се учудвай, и моята коса понякога трябва да бъде връзвана.-повдигнах вежда аз и я загледах.Имаше мека коса и след като лицето йсе откри, смея да кажа, че беше красаиво....за 17 годишно момиче...

- Че какво имаш ти да връзваш? Не е толкова дълга,че да се налага да я вързваш. - казах през смях. Опипах с ръце кока и след като се уверих,че все пак е добре стагнат и няма да падне се загледах в лилиите.
- Мраза цветята. - измрънках докато продължавах да гледам цветята във водата."Да се удавят дано" мрънкайки си казах на ум. Не ми харесваше много как ме гледаше Травис и това което направи с косата ми.Макар че имах нужда да се вържа.


П.П - тази вечер незнам дали ще мога да пиша. Ако ли не утре

Хъм, дори не си бях помислял, че има и нищожна възможност да ги харесва.ако бе казала нещо от рода на "колко са красиви" дори бих се учудил.Имаше необичайно песимистично мнение, но това не ми пречеше, напротив, ставаше ми интересно.Понякога изказванията й ми се струваха доста забавни, въпреки, че май на нея не чак толкова...
-Ами всъщност има.-засмях се аз като прокарах пръсти през косата си.Оставих я отзад на тила и отново погледнах Мад, а после и лилиите във водата.Захилих им се, но май повече се смеех на самата нея.
-Защо не ги харесваш?Не ти пречат, нали?-попитах остроумно аз и отново зашарих с поглед по лицето й.

П.П. Съжалявам ама и аз не можех да пиша и сега събота и неделя мисля да уча, така, че може да се позабавя с отговора.

- Ами, ужасни са. И са навсякъде кадето погледнеш. - посочих лилиите и после още няколко цветя подредени близо до пейката. Намръщих се..
- Искам да ги отрежа с ножица всичките. Да ги накълцам на МНОГО малалки парченца и да ги изгоря. - след целия "гняв" който бях отправила към цветята се усмихнах, сякаш допредималко не бях се зарекла,че ще убия цветята и ще ги изгоря.

когато каза всичко това за "атентата" срещу цветята, аз избухнах в смях.Беше ми доста забавно за нейна сметка, че не усетих колко време стоях и й се хилех.Накрая се осъзнах и спрях като само леко се усмихвах.Беше ми толкова глупаво забавно.Момичето което не харесва цветя, а дори напротив, иска да ги заличи от лицето на Земята.
-Знаеш ли, всъщност наистина не са толкова красиви колкото всички смятат.-усмивката ми се уголеми, но пък за сметка на това, тонът ми остана все тъй сериозен.
-Природата е просто една повърхностна материя.-казах аз като погледнах напред към водата и цветята, а после и към небето слънцето което блестеше в очите ми.
-Но пък затова изкуствено перфектна материя...като всички нас.-дори не разбрах, че това излезе от устата ми, в главата ми често можеха да се срещнат подобни мисли, но не си спомням наскоро да са излизали навън.Просто не смятах, че ще намеря човек на който да го кажа, не че тя бе много заинтересована...Всъщност май това го казах на себе си, но не в главата, а навън, за да чуя как звучи и да разбера какво точно мислех.често ми се случиваше да казвам нещо,което никой около мен да не разбира, но този път бе нещо по-смислено, отколкото обикновенните ми разкази след поредната цигарка.

- Ето, поне един който ме разбира за цветята,че са ужасни. - вдигнах ръце към небето и погледнах нагоре. Свали си ръцете бързо и се усмихнха сякаш казвах "Нищо не си видял.Това беше само илюзия". Замислих се над това което каза. Или нямаше смисъл или аз бях тъпа и не го разбирах. Погледнах го неразбиращо.
- Защо ми го каза всичко това с материята? - збръчих вежди. Защо хората винаги ми казваха нещо което мен не ме интересува и не ми пука за него. Извъртях се на пейката така че да ми е по удобно да му видя реакцията.

-не ти е приятно да слушаш чужда бръщолевици, а?-попитах аз вдигайки игриво вжди.усмихнах се широко и станах от пейката като се приближих до едно стръкче отрупано с разноцветни листенца и много ухание.откъснах го внимателно и го понесох към нея.
-е това май е добра новина, а?няма нужда да ти откъсна цвете от луната, че да те впечатля.-поредната арогантна усмивка и седнах плътно до нея, като я прегърнах с една ръка.другата държеше цветето и го поднесе бързо към лицето й.
-това ще ти е достатъчно.-засмях се аз и поставих цвтето в ръцете й.Честно да си кажа, не бях срещал момиче с което да съм бил толкова много време, без да направи желаното от мен.май тя бе по-трудна, но това сега нямаше значение.щеше да бъде моя, пък дори и насила!

След като се приближи толкова близко,че чак и ме прегърна разбрах че нямаше повече на къде на мръдна. Той ми подаде цветето а аз се намръщих. "Той вопще слушаше ли ме като му говорех,че мразя цветята??!"
- Ам, мисля че казах нещо за цветята. - взех цветето и го метнах назад. Щях първа да му причиня повече болка,но реших днес да не го правя....или поне за сега. Погледнах Травис. Не ми харесваше всичко това. Искаше ми се да избягам,защото имах чуството,че става твърде опасно за мен тук. Нямаше на къдеповече да мръдна иначе бих се мръднала колкото се може по на далеч от него.

Вече наистина смятах, че всичко става прекалено объркано и сложно,Не ми се чакаше повече и просто реших да действам.както казах преди малко, щом искаше да се прави нна важна, нямаше да я чакам.
тялото ми притисна нейното в пейката а ръцете ми се спуснаха на "разходка" по извивките на тялото й.Лицето ми се приближи към нейното и арогантна усмивка се появи на лицето ми.Впих жадно устни в нейните и не ми пукаше дали иска или не.Сега щеше да става каквото исках аз.
Ръцете ми я придърпаха към мен, а телата ни долепени едно до друго се преместиха и станаха по-изправени.Не отделях устните си от нейните, но накрая трябваше да си поема дъх и трябваше да го направя.знаех, че щеше отново да завали поток от укоряващи думи и изрази, но аз определено нямаше да им обърна внимание...

Колкото и да ми харесваше това, нямаше да стане както иска! Не бях поредното момиче което ще му се върже той да преспи с него и после да го остави. А в момента нещата не вървяха точно към... " Ще идем в стаята ми и ще го направим." сега беше... нещо като изнасилване на пейката. Гърбът ме болеше от тази дървена пейка. След като събрах малко сили го избутах от себе си.
- СТИГА!! - викнах след като той се отдалечи от мен. - Не съм ти поредната. Колко тъп трябва да си,за да го разбереш. - завъртях очи. Огледах се наоколло,но все още не можех да стана от пейката.Дори и да беше се отдръпнал от мен, той все още ме държеше и нямаше измъкване. Или може би има,но тогава вече ще си бъде много гадно от моя страна.Но какво пък, стигне ли се дотам можеше и да не доживее следващата ни среща.

Отдръпнах се от нея, но все още я държах, така че да съм сигурен, че няма да ми избяга.Ръцете ми бавно се преместиха малко над лактите й и я накараха да легне по гръб на пейката, като се отнесоха доста грубо към нея.
-Слушай, малката!Не ми пука дали си съгласна или не, ще получа това което искам.колкото по малко се дърпаш, толкова по добре.-каза аз като повиших леко тона си, точно сякаш и нареждах и заплашвах.Знаех, че тук всички опити отиваха по дяволите и стореното от мен досега губеше значение, но просто бях прекалено самовлюбен че да приема отказа й.Не харесвах когато казват "не" и сега щеше да разбере колко против бях.
Тя се опита да ме бутне, но не успя, а напротив, ме накара да притосна тялото й към пейката.
-Ако се дърпаш ще стана груб...няма да ти хареса.-казах със самонадеяна усмивка и устните ми отново се впиха в нейните, а след минутка се движеха нагоре надолу по врата й.Щях да получа желаното, без значение каква бе цената му.просто знаех, че мога да си го набавя и колкото и опити да правеше, не можеше да ме спре...

Засмях се силно и го погледнах в очите.
- И сега какво? Смяташ да ме изнасилиш на пейката в парка ли? - Засях се и отново се опитах да го бутна от мен,но той беше по силен от колкото си мислех. Аз нямах нищо против да ми се натиска,но точно в парка....под зоркото око на майки с деца или на някой полицай. Нека...нека го хване полиця и да види какви ги върши Травис. Ръцете ми хванах ръменете му и ги бутат,но той само се помръдваше малко и това беше,нито спираше с "ласките" си нито спираше да се усмихва така надменно.
- Мислиш си че ме е страх от теб ли? Жестоко се лъжеш!!- изсъсках срещу него и отново се опитах да го избутам от себе си.

Тя се опитваше да се махне от мен, но тежестта на тялото ми й попречи и тя остана под мен.Не ми пукаше къде сме или коя част на деня е, просто исках да получа желаното.
-Защо правиш така?Знаеш, че го искаш.-усмихнах се надменнно, сякаш просто нямаше начин да не иска да спи с мен.Просто не вярвах да съществува такава възможност.
-Май частта с госпожица недостъпна мина, сега я зарежи!-казах аз и ръката ми се спусна бавно по външната старана на бедрото й, като не се отделяше или пропускаше нито една издатина.
Отново се усмихнах и огледах парка около нас.исках да разбера дали няма някой който да провали плановете ми, но за моента нямаше жива душа.Скоро нямаше да е така и просто трябваше да спра или да побързам...

Завъртях очи.
- От кога започна да говориш от мое име. И за бога приеми го най после че не можеш да имаш всяко момиче което си пожелаеш. - повиших тон. Нямаше смисъл да се дърпам или да го бутам. Той ме беше приклещин на пейката, която между другото много обиваше. Махнах ръката му от бедрото ми и се усмихнах злобно.
- Не си познал! - изсъсках с тих гласец който почти не се чу.

не съм познал ли?О, това момиче започваше да ме кара да правя неща, които бяха много зли, но нямаше да й показвам колко слаб бях всъщност.Неувереността ме караше да греша, но нямаше да призная грешката си...НИКОГА!
Усетих, че пейката не й бе удобна и леко повдигнах тялото й, като го псотавих на зелената трева.Легнах върху нея, така че отново да не ми избяга и се намерих между рразркачениете й крака.усмихнах се отново и пак впих устни в нейните, като бявно прокарах ръце по талията й и ги качих ангоре по гърдите й.пръстите ми започнаха да откопчават горнището й, а устните ми продължаваха да я целуват.Чувстваха се виновни и сега искаха да изкупят вината на всичко останало по мен...

- Да си призная тук на тревата е по удобно. - засмях се и го погледнах в очите и за миг усмивката ми се стопи. - Ако те нямаше теб легнал върху мен. - усмихнах се злобно,макар и да го бях каза много сериозно. Вече се бях отказала да се дърпам просто щях да го накарам да се предаде по моя си начин. Отпуснах се на земята сякаш се предавах, сякаш го оставях да прави с мен каквото си иска,но всъщност под маската не беше така. Играех много добре актьорско майсторство. От вътре може да ми харесва това кое той прави,но отвън...едно тъпо изражение на което не му пука какво става и иска все по бързо да се измъкне. В момента не бях така,бях...по скоро тъпото изражение и от вътре и от вън.

отдръпнах се когато видях че вече не се дърпаше и малка доволна усмивка се покатери на лицето ми.отново спуснах устните си по врата й, а ръцете ми вече сваляха горнището й, откривайки полуголият й бюст.Започнах го го дарявам с малки целувки, като грубо масажирах гърдите й.
Скоро пръстите ми намериха пътя си до панталона й, като бавно започнаха да го откопчават и смъкват надолу.Устните ми отново се покачиха нагоре и за пореден път се сляха с нейните.
-Не съм много сигурен, че без мен ще ти е по-добре.-усмихнах се арогантно, сякаш наистина си вярвах и сега беше най-великия момент в живота й, а именно секса с мен.Засмях се на ум на своето сравнение и отново продължих да я дарявам с целувки, докато ръцете ми бавно сваляха джинсите прикриващи желаната гледка.

Погледнах го и се намръщих след това зъвартях очи.
- Свърши ли,защото вече се отекчих. - намусено казах и го погледнах в очите. Странно как,но в парка нямаше нито една душа,което беше странно за това време на деня. Как поне веднъж не мина майка с детето си. Погледнах Травис и се намръщих. Вече наистина се бях отекчила. Пък и това слънце почна да ми грее в очите а те започнаха да ме болят. Което много мразех. Мразех да ми убива както беше сега,дори и да бях на тревата.
- Мислил ли си да отслабнеш? - на лицето ми се появи хитра усмивка. Вярно...наистина ми тежеше.

за момент спрях и я погледнах сякаш не разбирах какво става.Тя сериозно ли?Това или трябваше да я кара да изпитва удоволствие или погнуса.тя не показваше нито едно от двете, което ме караше да си задавам доста въпроси, като например "какво по дяволите й ставаше?".след момент когато ми намекна че тежа, не успях да се сдържа и се разсмях.
-добре, предавам се, какво искаш?нито показваш че си съгласна, нито че имаш против.-казах накрая аз като се отдръпнах достатъчно от нея, но пък все още не й позволявах да стане.
-Кажи ми по дяволите какво точно искаш!не ми се разправя с теб цял ден!-повиших раздразнено тон аз и станах от нея, като седнах на известно разстояние също на тревата, където до преди малко я целувах.Понякога драмите й бяха прекалени...дори и за търпението ми.