Къщата на Мъйкъл Уейлс

Хол:
Спалня:
Кухня:
Баня:
Стаята в която измислям и репетирам песните си: тук каня приятелите си,а те одобряват песните

Седях в любимата си стая(Стаята в която измислям и репетирам песните си) и мислих за миналия месец...-Защо си тръгнахме от родния ми град???-питах се аз.Бях много сърдит на родителите си.Оставих там любовта си...Никога не ми е било толкова гадно колкото сега.Оставих и приятелите си,кой знае да ли ще намеря добри приятели тук???-Съсипахте живота ми!!!!-Караше се той на родителите си(на ум).В тази къща той беше един,защото не искаше да живее с родителите.-Защо убихте любовта ми??-Все се караше...-Защо,защо???...Мислеше си...мислеше си...и премина от каране във измисляне на песен.-Защо убиваш любовта ми???...Страно е когато губиш ума си.Появява се чуството за вина.Аз те разбирам,все пак и аз понякога сънувам страшни сънища.Сънувам че няма да доживея до пролета.Сънувам ча пролета дори не съществува.Страхът във мен оставя отпечатъци.Аз си мислех че този страх-той е само на думи...-Пишеше Майкъл,измислянето на песни... на това понякога трябват часове...-Защо убиваш любовта ми?НЕЯ и така почти я няма.Искам да се самоубия.Не съм ненормален,така трябва.-Майкъл измисля песните не с главата,а с душата си.-Може би трябва да се върнем,и по-добре да не се виждаме няколко дена.Тръгвах с една,връщах се с друга.Трябва да се разделя с теб по бързо.Трябва да се оттърва,за да станем по-близки,за да не се взривява главата ми.Трябва да разбера,че ненавиждам.мислех че омразата-е само на думи.Защо убиваш любовта ми?НЕЯ и така почти я няма.Искам да се самоубия.Не съм ненормален,така трябва.Защо убиваш любовта ми?НЕЯ и така почти я няма.Искам да се самоубия.Не съм ненормален,така трябва.Защо убиваш любовта ми?НЕЯ и така почти я няма.Искам да се самоубия.Не съм ненормален,така трябва.-Майкъл стана сгъна листа на който беше написана песента и каза-Е готово.-и се усмихна,всичко беше вложил в песента но не спираше да мисли за родния си град.