Ресторант " Ocean"

Цял ден не бях яла нищо. Пристигнах в ресторанта, седнах на масата. Сервитьора дойде и аз си поръчах спагети - от малка са ми любими. Чаках, чаках и най-сетне ми донесоха храната. Хаха, обикновено ям спагети в къщи, защото се цапам от тях. Е, ще ям по-бавно, но няма да се изложа пред хората. Бяха много вкусни, наядох се, платих сметката и си тръгнах от ресторанта.

С Мадисън влязохме в Ресторанта. Тя отиде както винаги и седна до прозореца. Сервитьорката дойде и аз си поръчах:
- Аз искам едни спагети със сос и един спрайт. - й казах щом тя дойде.
- Ти Мадисън какво искаш? - попитах поглеждайки Мадисън която гледаше менюто.

- Мога и сама да кажа! - сопнах се аз и огледах всички неща в менюто.
- Искам....една паржола на скара с една кола. - казах на бързо и затворих менюто. Сервитьорката се ококори.
- Извинете бихте ли повтори ли? - присвих очи.
- Една....паржола...на...скара...и...една...кола- казах бавно като изказвах всяка дума точно и ясно. - Сега чухте ли го или да го повторя още един път? - Повдигнах едната си вежда и се намръщих. Тя само се намръщи и си тръгна.

Аз почнах да ям мълчаливо и все така замислено.
- Е Мадисън какво ново? - а попитах за да разчупя леда.

Изчаках докато ми дадът паржолата и се захванах мълчеливо да я реж.
- Е Мадисън какво ново? - чух да казва Ани.Погледнах я странно.
- Ами...все едно и също! - казах без никаква емоция аз и сложих едно парче месо в устата си.

Изведнъж забелязах че едно момче седи срещу нас.
- Мадисън това не е ли този който ни следеше? - я попитах но преди тя да ми отговори се приближих до масата на момчето.
- Ти за какъв се мислиш?Глупак ли си какъв си? Не разбираш ли от дума? Трябва да ти се нарисува ли?На нас ни омразна да ти гледаме тъпата физиономия ясно?- почнах да му викам страшно ядосана. Взех чинията му и му сипах яденето в лицето. Той отиде бързо в банята и на бегом излезе от Ресторанта.
- Таа за какво говорехме? - седнах пак на масата и попитах Мадисън все едно не е станало нищо.

Устата ми беше пълна,но не пречеше да я зяпна очудено.
- Ето това вече ми хареса. - изфъфлих аз докато я показвах с вилицата. - Повече сигурно няма да си помисли да ни закакча. - Ухилих се и сложих още едно парче паржола в устата ми.

- Ооо само и да си помисли... Ще видиш какво ще му направя на този психопат! Миналият път накарах кучето да го охапе следващия път пак ще измисля нещо...Ако ще има такъв . - и казах усмихвайки се злобно! Този глупак вече ми лазеше по нервите. Другият път като се вбеся кои знае какво ще му направя... С тези мисли продължих да си ям спагетите и започнах да си мисля пък "какво ли прави Джак?"

След като си изядох спагетите казах на Мадисън :
- Ще трябва да те оставя защото искам да отскоча до къщи, да се изкъпя и да дам нещо за ядене на Джак. После имам часове по музика и по История. - казвайки тези думи оставих пари на масата за сметката, с бърза крачка излязох от Ресторанта и се качих да едно такси.

ЛЕле мразех като се изпаряваха така. Доядох си паржолата, платих сметката и се изнаесох на бързо. Леле като си помисля,че и аз имам часове.Лошо ми стана.Но страното беше че няма да караме актьорско майсторство.Не...нямаше как, учителе никойга не би отменил часа.С тези мисли напуснах ресторанта...