Физкултурен салон

Исках да се поиграя нещо,влезнах в салона но нямаше никой.Бях облечен с любимите си дънки и любимия си потник.Трябвяше да се поупражнявам много добре преди да излизам някъде да пея.Махнах белия си потник и го сложих на една от пейките.Огледах салона.За пръв път идвах тук.-Е ще те посещавам често-обещах на салона.Започнах да правя лицеви опори,и си тананиках песента която бях измислил преди малко.-Ох...ще трябва да поговоря с някой,къде ще си изнасям концертите?-прекъснах тананикането си...говорих си сам на себеси...нещо странно...пак започнах да тананикам-Странно е когато...5...губиш ума си...6...Появява се чуството...7...на вина...8...аз те разбирам...9...все пак и аз...10...понякога сънувам...11...страшни сънища...12...сънувам че няма...13...да доживея...14... до пролета...15...сънувам че пролета...16...дори не съществува...17...стръхът във мен...18...оставя отпечатъци...19...аз си мислих...20...че този страх...21...е само на думи....22...-спрях да тананикам и се замислих без да спирам лицевите опори.

Влезнах в салона по физическо.Там имаше някакво момче което ми беше доста познато.То правеше лицеви упори и си тананикаше нещо.
-Здравей и на теб.-казах и застанах пред него.
-Аз съм Ники.Приятно ми е.-измрънках под носът си.Наистина ми беше приятно,но след като Браян ме "заряза" в кафенето и а платя сметката нещо не ми беше на кеф.Сигорно изглеждах като някоя злобна кучка.

Спрях да правя лицевите опори.погледнах на горе и видях момиче което ме гледа.
-Здрасти-казах.-Аз съм Майкъл...Майк.И на мен ми е приятно-станах и се усмихнах.-Ще играеш ли нещо?-питах-Аз в този град съм от няколко дена можели след това да ме разведеш наоколо?-да се надяваме че не бях нахален -След като ми отговори и на двата въпросъ питах:-А тук има ли да кажем някакъв стадион...или...ъмм...Когато идват някои да пеят или да танцуват?-Не казах направо че ми трябва за изнасяне на концерти защото не обичах да показвам тва че съм голямата известна личност в някои градове.Моя живот си е като на всеки друг...Е почти.. .

-Хъм не.И добре щом искаш.И не няма-казах набързо.Бях изморена.Седнах на една от пейките и го гледах.
-Хей ти не си ли певец?-попитах го аз.Бях го виждала някъде и се чудех от къде ми е познат.В няколко клипа по Сити и Мад го бях виждала.
-Онзи..Майкъл Уейлс?!-казах аз.Е той преди малко се беше представим като Майк,но.не ми пречише да споменя и фамилия.

-Да аз съм,можели да ми викаш Майк?-усмихнах се.-Е жалко че няма стадиони...ще трябва да ползвам една от стаите си.Ти сега какво ще правиш?-Аз се наведох и пак започнах да правя лицеви опори,вече не можех да ги броя но не ми пречеше да говоря.Трябваше да съм в добра форма.Е сега вече имах поне една приятелка тук(във смисъл на приятелка а не някои лични отношения) е ако продължава така ще е добре...всеки ден по едно ново запознанство.

Исках малко да потренирам. Влязах във Физкултурния салон. Там беше едно момче. Русо момче. Ами така и така нямах какво да правя реших да го заговоря.
- Здравей. Аз съм Ани Мадисон приятно ми е - казах и му се усмихнах. Обичах да говоря с момчета. Така де... От както пристигнах в Маями изобщо не бях срещала момче с което да говоря...

Пак прекъснаха лицевите ми опори е нов град нови хора...Станах и погледнах,пак беше момиче.Усмихнах се
.-Здрасти,аз съм Майкъл,викай ми Майк.Приятно ми е.Ще играеш ли нещо?-питах и огледах салона.Трябваше да се упражнявам но както гледам нямаше да стане так че щях да играя с нея...каквото и да играе.

- Тенис? - попитах и се усмихнах. Трябваше да поспортувам малко бях изостанала. А и обичах да играя тенис. Също ме учуди името му. Майк се казваше бившото ми гадже. Колко смешно нали?
- Майк ти откъде си? - попитах докато вървяхме. Не го бях виждала преди. Май беше от скоро тук. Беше хубаво да имаш с кой да говориш и спортуваш...

-Дообре,да поиграем тенис.-не беше от големите спортове(не беше спорт като за мен.) но така или иначе трябваше да поиграя нещо.Отидох до пейката взех белия си потник който бях оставил там преди няколко минути и го облякох. Върнах се при Ани.
- Майк ти откъде си?-пита ме тя.
-От Ню Йорк-усмихнах се.-Цялото ми име е Майкъл Уейлс,и ако си го чувала то не е нищо чудно.Ти от къде си?-питах.Необичах да говоря за това че съм голямата звезда в някои градове.-Охх-помислих си.

Ани прекъсна разговора ни.
-Ъм..май аз не съм много желана тук.Ще тръгвам.Приятно ми беше Майк.Ако искаш още да те разведа...живея в имението на няколко преки от тук.Чао.-казах и излезнах от самола оставяйки ги да си говорят.

-Чао,и да още искам да ме разведеш.Ще дойда в къщата ти.И това че не си желана тук не е вярно.-Усмихнах се и докато Ники излизаше я гледах.Обърнах се,Ани вече беше взела хилките и ми подхвърли едната от тях.Аз я хванах.

Играхме 1 час. После седнах и пих вода.
- Уф! Не е лесно да играеш тенис - казах.
- Искаш ли да пием по нещо? - го попитах и го погледнах като зачаках отговора му...
- И не не съм чувала името ти до сега. Да не си някоя супер звезда? - засмях се. Извадих си телефона и пуснах една от любимите ми песни.
- Нямаш нищо против нали? Просто обичам да слушам музика...

-Не нямам нищо против,какво ще пиеш ти?А и къде тук може да се купи нещо за пиене?Не нямам нищо против...аз обичам не само да слушам музика но и да я създавам за други.-усмихнах се и през ума ми преминаха някои думички на песента която бях измислил преди няколко часа.-Не съм голяма звезда.-засмях се.

- Наистина? Можеш ли да ми испееш една? - казах и се усмихнах.
- Ами тук не знам дали продават... Мислех ако искаш да идем на някое кафене? А между другото ти да не си певец? Мисля че съм те виждала някъде, но не съм сигурна... - казах като се опитвах да си спомня. Да, определено го бях виждала преди но къде...

-Да певец съм.Еми добре да ходим до кафене.Но ти показваш пътя аз тук нищо не знам.ЪМ...добре ще изпея но не сега...можеби някоя вечер да дойдеш в къщата ми там ще ти изпея нещо...ок?.Днес имам планове,помолих Ники да ме разведе из града.Е хайде да ходим на кафене.-Усмихнах се и ние потеглихме.