Кухнята

Боже как мразя префърцунените момичета, да тези които си мислят че светът се върти около тях. Брех кухнята си я биваше.Отворих хладилника и извадих сладоледа. Взех си купа и си сипах малко а останалото го оставих пак в хладилника. Облизах лъжицата и седнах на масата. Наистина къщата беше голяма а колкото до хората в нея.... за сега не са кой знае колко приятни а под приятни имам предвит или хора с които да имам поне нещо общо или хора които ги е страх от мен. Взех малко сладолед с лъжицата и го насочих бавно към остата си, исках да се наслъдя на ягодовия вкъс.

Влязох в кухнята и зърнах новото момиче.Осъзнах , че не знам името й , но за това щях да я питам по -късно.Стигнах до хладлника и го отворих.Загледах се какво имаше вътре и погледа ми се спря на шоколадовия сладолед.Ах , как обичах шоколадов сладолед!Извадих го и си сипах 3 топки със специалната лъжица.Грабнах малка лъжичка и се запътих към масата.Седнах срещу момичето и без да казвам дума.Наслаждах се на сладоледа си както и тя на нейния.След известно мълчание проговорих:
- Как се казваш?

Збръчих чело. Точно пред мен ли трябваше да седне? продължих да ям бавно сладоледа, наслаждавайки се на всека лъжичка. Мълчахме...май никой не искаше да проговори първи, но ето че я чух да казва...
- Как се казваш?
Погледнах я по невярващо. Тя шегува ли се?!?!
- Мадисън. - казах леко гордо аз.
- Ти ? - повдигнах едната си вежда. Явно щяхме да си говорим мило...

Тя повдигна вежди невярващо.Явно я бях изненадала.
- Валъри - отговорих й. - Защо те пратиха тук?Ако не искаш не ми казвай - казах и с неутрален тон.
Вгледах се в купичката и започнах да си играя с лъжичката.Не очаквах отговор.Все пак хич не започнахме добре и беше въпрос на време да ме нарече кучка, както винаги ставаше.Но дано беше малко по-оригинална с обидите.

- Хм...не са ме пратили аз исках да дойда тук тъй като родителите ми са много заети с работата. Това е...кажи речи начин да се отърва от тях. - Казах не чак толкова кратко, но се постарах да не давам излишна информация. Сигурно и тя се интересуваше за мен колкото аз за нея. Сложих последната лъжица сладолед в остата си и станах без да кажа нищо от масата. Сложих купичката и лажицата в съдомиялната и тръгнах да излизам, но преди да изляза се обърнах.
- Става късно. Чао - казах с полу заядлив глас и не дочаках тя да отговори просто тръгнах към стаята си.

Е поне каза нещо.Дори повече отколкото очаквах, макар че стана и ме остави сама в кухнята , но поне каза чао.Оф , ако само тя ми е съквартирантка просто не знам.Ще бъдем като куче и котка и сигурно ще си правим клиширани номера като по филмите.Просто супер! Идеалната картинка на мир и разбирателство!Довърших сладоледа, продължавайки със сарказма наум.Оставих паничката в съдомиялната и отидох в стаята си.

Бях толкова гладна,че даже бих изяла един кон. Засмях се наум и влязох в голямата кухня. Отворих хладилника и набутах главата си вътре. Какво да ям? Огледах внимателно продуктите докато погледа ми не се спря на...спагетите. Сипах си малко в една чиния и седнах на един от столовете пред вратата. Огледах се наоколо, беше много тихо даже прекалено, но не обърнах голямо внимание.

Влезнах в кухнята носейки кучешката храна и купички.Лъки ме следваше като продължаваше да маха с опашка и даже дажфна веднъж.Мадисън изглеждаше изненадана.Оставих храната на плота и сипах в купичката колкото бе казано на съдържанието.Оставих я на пода и Лъки лакомо я нападна.В другата купичка сложих вода и я сложих до тази с храната.Усмихнах се на Лъки.
- Добро момче - казах му.
След като опразни купиочката и жадно пи от водата го гушнах и му сложих там където ще спи.Лъки легна и заспа.Аз се огледах наоколо.Имаше чинии в съдомиялната.Явно някой е бил тук.Скучно ми е.Ходише ми се на бар , затова отидох да се преобелка.

Вече бях в кухнята.Огледах се за кучето ми.
- Лъки - повиках го.Той дотърча откъм терасата.Махаше с опашка и скачаше около мен.Сладур!!!Погалих го по главичката и пуснах кафемашината.След няколко минутки вече си наливах в чашка.Взех чашката и седнах на терасата.Загледах се в морето и отпих една глътка...

Главата все още ме болеше,но не беше кой знае колко много. Стигнах до хладилника и пак зарових глава вътре хмм....мляко и зърнена закуска? СУПЕР !!! А и едно кафе. Сипах си малко мляко а после и зърнена закуска в една купа а в една чаша сложих кафе. Тръгнах да сядам докато не видях Валъри и пумияра й на терасата . Това не беше ли кучето което за малко не згазих вчера? Как можеше да търпи това проклето слънце? Седнах на един от столовете и се захванах със закуската.

Както си пиех кафето чух някой да влиза.Беше Мадисън.Тя седна на един стол и закусваше.
- Добро утро - поздравих толкова силно , за да ме чуе.понечих да отпия отново , но чашата бе празна.Влязох вътре и я оставих в съдомиялната като междувременно все още бях с халата върху нощницата.Лъки като вярно куче ме следваше , което ми напомни , че трябва да го нахраня.Сипах му храна в купичката и подмених водата в другата.Погледнах безизразно Мадисън , чакайки отговор.

- Може и да не викаш чувам те!!! - креснах аз и се хванах за главата. - Боже не виждаш ли,че имам мърхмурлук, боли ме главата и единственото което ми липсваше беше пискливият ти глас.- Отместох поглед от нея и пъхнах една лъжица зърнена закъска в устата си. Кучето се завтече към храната си и как не погълна цялата паница и аз незнам?
- Твое ли е кучето? - посочих с лъжицата кучето което лакомо ядеше закуската си. Леле как можеш да имаш апетит след тази гледка, намръщих се и се средоточих в купичката ми.

О супер.Кисело настроение плюс нейното кисело настроение попринцип.Леле и това ако не е късмет.Чуда се само как се понася.Какво ли си мисли когато се погледне в огледалото?Спрях до тук с мислите.
- Да мое е - отговорих й. - Нещо да не ти е направил?

- Не, но аз щях да му направя нещо. - Засмях се и станах като оставих купичката в съдомиялнята. Тя ме изгледа странно явно не очакваше такъв отговор.
- Спокойно само го стресирах. - засмях се и си допих кафето.

Вдигнах вежди.Тя се смееше?Щяла е да нарани Лъки , но само го е стресирала?
- Какво по дяволите - казах без да искам на глас. - Ъ...извинявай - казах след като се усетих , че бях я напсувала без да искам наглас.
- Кой филм ще гледаме тази вечер? - попитах за да отклоня темата.

- Брех...ти изпсува,но като гледам не си от тези тип момичета. - Отново се засмях.- Филмът ще е страшен....сигурна ли си, че искаш да го гледа? - усмихнах се злобно и изпих полседната глътка кафе. Не я оставих в съдомиялната държах я в ръката и я гледах, защото знаех че ако я оставя ще трябва да си тръгна.

Добре..Отново смях.
- О , да със сигурност.Какъв смяташ да избереш?Много психо или с много клане или нещо средно? - попитах я любопитно.
Малко ми беше странно , че си говоря с нея без да се заяждаме.Бре, май след като се е напила е по - добра.

- Незнам не избирам аз. - Свих рамене и сложих чашата в съдомиялната.
- Дръж си кучето дълеч от стаята ми!!! - казах злобно и излязох от кухнята.

По дяволите!!!Ако не провали всичко ням,а да е бъде.И да ми заплашва кучето...тц тц.Война!!!!!Бях толкова ядосана , че ритнах шкафа.. и ме заболя , много.Следващия път ще ритна нещо , кето не може да ми отвърне като например възглавницата.Взех една кифличка и задъшках гневно.Добре...трябва да ссе успокоя .Хабя нерви за нищо.Взех Лъки в ръце и качих в стаята ми...

Влязох направо в кухнята като тръшках вратите след себе си. Естествено трябваше да се знае че аз съм си вкъщи. Тръгнах към хладилника и взех кутията със сладоред, извадих една чиста лъжица от съдомиялната и се насочих към хола. Какъв им беше проблема на момичетата тук?

След ресторанта се прибрах в имението. Всичко беше...спокойно. Тръшнах входната врата след мен а след това и тази на кухнята. Ах как обичах да го правя. Насладявайки се на момента отидох до хладилника и се взех една минерална вода. Ах...да ходиш пеш не е шега работа. Седнах на един от столовете и се отпуснах отпивайки от водата.

Влачене не е достатъчно определение да наречеш моето предвижване от стаята ми до кухнята. Всички сигурно още спяха пък и не ми пукаше кой знае колко за тях. Затворих леко врата. Нещо което не правя,но днес беше изключение. С тази глава кой ще ти тряска вратите, иначе със удоволствие бих я тряснала,за да събудя половината. Сипах си малко вода и глътнах хапчето което извадих от чантата си.Човек никога не знае кога ще му потръбва хапче против главоболие. След като се уверих че съм го глътнала си направих сандвич и кафе и седнах да закуся.