Стаята на Мадисън (НЕ ВЛИЗАЙ АКО НЕ СИ ПОКАНЕН)

Влязох в стаята си и много бързо си облякох пижамата. В момента единственото нещо което исках беше СЪН. Легнах на мекото легло и се отпуснах в прегрътките на завивките. След няма и 5 минути вече спях спокойно.

Тръгнах по коридора със залитания. Как успях да се прибера и на мен не ми беше ясно. Целия коридор ми се въртеше и естествено не видях минаващото куче. Малко ми оставаше и щях да се препъна в него и да падна.
- Мамка му... проклетото куче. НЕ МЕ ГЛЕДАЙ ТАКА. - Викнах аз към кучето което подви опашка и избяга надолу по стълбите. Явно стресирах поредното същество в тази къща. Засмях се и с леко поклатушкване стигнах до врата си. Влязох с гръм и трясък. Предвижих се бавно и залитайки към леглото, по пътя бутах предмети които за щастие не се чупеха. С големи усилия стигнах до там мачкайки килима под краката ми. Веднага се пльоснах на леглото с дрехите. Не ми се преобличаше. Затворих очи и имах чуството,че цялото легло заедно с мен се върти, но хубавото беше,че заспах бързо.

Слънцето нахлу през прозореца и ме събуди. ЗА БОГА защо не са ми дръпнати щорите МРАЗЕХ това слънце. Главата ме болеше адски много. Станах и се предвижих до банята хваната за главата и стиснати очи. Съблякох се и влязох под душа. Ледена вода ме плисна и ме погълна. Беше ми толкова студено,че едвам се сдържах да не изляза,но трябваше да отмине мърхмурлука. След ледения душ естествено цялата треперех, но стигнах до спалнята и дръпнах щорите и всичко стана в тъмнина. Ах...така беше по- добре. Измъкнах нещо от гардероба и се облякох бързо. Леле колко бях гладна.... Оправих си косата и тръгнах към кухнята.

Таксито спря точно пред входната врата. Едвам успях да преброя парите и да ги дам на шофьора. Входната врата беше...отключена и ние напаво влязохме.
- Качи я горе! - казах аз и тръшнах вратата след себе си. Той тръгна по стълбите като носеше Ани на ръце а аз....с триста зора се изкачих.
- Коя стая? - попита той след като изкачи последното стапало.
- Ето онази. - посочих аз към средната врата отляво. Изтичах пред него и отворих вратата а той мина толкова бързо,че чак ми се размаза погледа. Явно на някой му тежеше. Захилих се и тръшнах вратата. Той я остави на леглото и я зави.
- Е благодаря....сега се разкарай от стаята ми!! - креснах и ми посочих вратата. Той вдигна ръце и тръгна да излиза а аз след него. Слязохме двамата долу а аз го изпратих до вратата.
- Сигурна ли си че си добре? - попита загрижено той
- Да БЕ човек....добре съм!!! Аз държа ни пиенето. - викнах аз и се хванах на вратата да не падна. - Е тръгвай и пак благодаря. - Тръгнах да затварям вратата, но той я бутна от другата страна и се усмихна.
- А кога ще те видя пак? - усмихна се мило той. Ха...мило? Жалко че аз не бях такава.
- НИКОГА....ЗАБРАВИ. - казах злобно аз и му тръшнах вратата под носа. Хич не ми пукаше за такъв човек като него. Залитайки тръгнах към хола.

-Аз само да попитам къде съм? това бяха първите ми думи като се съвзех. До мен нямаше никoй но аз все пак си виках. Почнах да крещя и си мислеx: О лe лe къде ли съм?Почнах да крещя още по силно с цяло гърло!

Отворих вратата на стаята лекичко,за да не я стресирам, но тя явно се беше стресирала достатъчно. В ръката си носих една чаша вода и пристъпъх леко.
- ЛЕлеее Ани спокойно. Не съм те отвлякла просто незнаех къде живееш а и да знаех нямаше как да ти отворя къщата. - засмях се и седнах до нея на леглото като и подадох чашата.

- Да бяхме и един от съседната маса ни помогна,докарате тук и те сложи на леглото ми.А аз после слязох долу да гледам филм със.....Валъри и Катрин, но аз изтичах бързо когато те чух че викаш. Не те ли боли главата? Почти 3 часа са минали. - ухилих и се. - Да към 10 часа е вечерта!! - натъртих думата вечер. Защо си беше помислила,че е сутрин? Главата ме болеше толкова много,че даже на мен ми се преиска да е сутрин. Явно имах нужда от сън...

- Виж какво остани тук,защото не искам да ми паднеш някъде по пътя. - засмях се. - а пък за онзи тъп барман със сигурност ти е сложил нещо в уискито. Имаше ли някакъв странен вкус? - казвайки това с опънах на леглото.

- Да,да нищо работа. - казах и се пъхнах под завивките.Още преди да съм се усетила заспах в дълбок сън. Бях повече изморена от колкото си мислих.
Седях на тревата на една слънчева поляна.Мразех това слънце!! Очите ми зашариха по дърветата в търсене на дебела сянка под която да се скрия. Видях едно дърво и тръгнах към него, но извднъж се озовах на някаква река. Водата течеше бързо и се блъскаше в големите камъни на дъното. Седнах под едно дърво, което със сигурност не беше онова към което се бях запътила. Гледах водата, но един глас ме прекъсна.
- Какво правиш тук сама? - каза гласа. Обърнах се към гласа и какво да видя....момчето което ме беше изпратило до нас и ми беше помогнало да кача Ани в стаята ми. А после какво? Изогних го от стаята ми и му тръшнах под носа входната врата. Ухилих се злобно, но само на ум.
- Ами....сънувам как гледам реката.- ухилих му се насреща и като първия идиот посочих реката сякаш до нея имаше още много. - На теб какво ти прелича?
- Точно на това. - засмя се той, но моето изражение остана безразлично.
- Сега въпросът е...какво правиш в съня ми? - повдигнах едната си вежда и го изгледах странно.
- Ами....исках да те видя.
- В СЪНЯ МИ. - ококорих очи. Добре....това беше по-странно от колкото си мислех. Той не обърна внимание на безпокойствието ми и седна до мен. Одръпнах се от него а погледът ми ясно казваше " Какво си мислиш че правиш?" Добре....спокойно....това е САМО сън....само сън...той не може наистина да е тук....просто ще трябва да се събудя....рано или късно!! Той се усмихна приятелски.
- Хей, нямам намерения да те наранявам. - вдигна ръце все едно се предава.
- И аз от къде да ти вярвам. ПРОСТО СТОЙ ДЪЛЕЧ ОТ МЕН!! - Станах рязко и тръгнах да бягам. А защо бягах? Никой не знаеше. Както бягах през гората попаднах на една пещера. Божее....по откачен сън от този съм нямала. Изведнъж чух звук. Някой говореше!! И се прибличаваше!! Обзе ме неописуема паника. БОЖЕ какво ми ставаше НИКОГА не изпадам в паника!!!
- Защо ме викаш а после бягаш от мен? - попита гласа. Тогава вече ми стана ясно кой беше. Същия от който се опитах да избягам преди малко.
- НЕ СЪМ ТЕ ВИКАЛА!!! - гласът ми се разнесе из цялата пещера като ехо!! Чак тогава разбрах колко бях оплашена. Но защо? Това е просто сън!! Той се намръщи и изведнъж какво седеше пред мен, изчезна. Земята под мен се разтресе и се отвори бездънна яма в която паднеш ли, няма как да се върнеш. Едвам се крепях на клатещата се земя, но загубих равновесие и паднах с огромна скорост надулу....
Подскочих в леглото цялата плувнала в пот. Леле как мразех да се потя. Беше рано сутринта. Легнах пак и се опитах да заспя,но кой може да заспи след такъв сън? И защо онова момче беше там? Всякакви въпроси ми се въртяха из главата и не спираха да преиждат нови и нови. Ами...Ани? Дали се е прибрала? Станах бързо, но се оказа твърде рязко и всичко ми пречерня. Останах седнала няколко минутки докато всичко ми се разясни. Отидох до банята и си изкъпах а дрехите ги спожих веднага в пералнята. Хваната за главата се предвижих до гардероба,за да си облека нещо...чисто и ново. Стегни се...СТЕГНИ...СЕЕЕ. крещях на ум, но в главата ми се въртяха всякакви образи от съня ми. Просто ще изляза някъде ще хапна нещо и ще пия по едно кафе. Ще се забравя за този сън, ще забравя за онова момче. С тези думи излязох от стаята.

Влязох с бясна скорост в стаята ми тръшкаки всички врати зад себе си.
- Колко дрехи човек трябва да сменя на ден? - викнах аз и се запътих към банята. Съблякох прогизналите дрхи и ги мушнах в пералнята, сипах прах и я пуснах. Пуснах душа и се насладих на топлата вода обливаща тялото ми и измива всяка малка подробност от случката с днешния ден. Като излязох си увих хавлията около тялоти ми. Суркайки чехлите стигнах до гардероба а от там измъкнах едни черни къси панталонки и една черна дълга блуза с къс ракав. Облякох се и си подсуших косата.
- Да...определено така е по-добре. - Огледах всяка малко подробност от себе си. Сложих си черен молив и спирала, нахлузих кецовете и слязох долу.

Влязох с гръм и трясък в стаята ми. Тръгнах към гардероба бързо и си облякох нещо по- подходящо за училище. Взех си чантата и сложих някакви учебници.Оправих си косата и заподскачайки към вратата си обух обувките. Преди да изляза си поех дълбоко въздох и отворих вратата.

Влязох в стаята си. Главата ми се въртеше,но все пак успях някак си да се предвижа до леглото. Боже каква вечер да не говорим че и утре съм на училище. Дано учителите ми по музика и там каквото беше другото да не са се усетили че ме е нямало. Иначе лошоо. Легнах и гледах тавана който ми се въртеше заедно с цялото легло. Хехе...беше забавно до някъде,но като знам че на сутринта ще се събудя с главоболие не беше много забавно. Неусетно как превлечена от тозе световъртеж аз се унесох и потънах в света на сънищата. Които винаги са ми черни...точно както ги обичам.

Сутринта беше тежка. Главоболието и гаденето се появиха веднага щом реших да се надигна от леглото. Може би трябваше да си остана цял ден в леглото,но ще ми напишат отсъствия и аз после ще трябва да ги извинявам. Представих си се пред директорката казвайки пълната истина а тя ме гледа с ококорени очи и ми лепва наказание. Тръснах глава. Не това няма да стане. Станах от леглото и хванах главата си сякаш всеки момент ще падне. Отидох в банята и си наплисках малко лицето.Това като че ли ме усвежи малко и станах по бодра. Преоблякох се с нови дрехи, среших си косата и се гримирах.Всичко вървеше супер! Само тази тъпа глава която ме болеше толкова много.
- Уффф....тъпа глава. - смъмрих ядосано и излязох от стаята си.