Актьорско майсторство

Тук учениците записани за този предмет провеждаха часовете си, но често имаше и пиеси в които целия салон се напълваше от хора,за да гледат учениците как играят.

Влязох в голямата зала, всичко беше толкова тихо че можех да чуя дори и собственото си дишане. Приближих се към сцената и седнах на една седалка на първия ред. Огледа декорите на сцената. Нямах търпение да започна този клас. Гадното беше...че не знаех с кого друг ще бъда тук. Отпуснах се на седалката и се вгледах в сцената.

Час по актьорско майсторство. Супер! Влезнах в залата беше супер яко като по телевизията. Имаше няколко човека и сред тях беше Мадисън. Бе седнала на първия ред. Реших да нея притеснявам. седанх на 3 ред и зачаках да почне часа като оглеждах залата.

Най-накрая дойде учителя. Не беше готин или млад. Но все едно. Някакво момиче на първия ред беше заспало. Хих... Той ни поздрави и почна да обяснява нещо за това как ще протичат часовете и за контролни домашни после почна да говори за "Отело" и аз почнах да водя записки.

След като господина изгони Ани. Всички други слушахме много внимателно. Единственото момиче в залата което беше седнало на 3тия ред си водеше записки а аз седях и блеех из пространството като от време на време слушах и господина. Защо са ми тези записки и без това няма нищо да запомня. Засмях се на ум и продължих да слушам. Кога ли щяхме да играем на сцената?

Влязох с бърза крачка в кабинета.Имаше само още няколко човека , които не познавах , но от господина нямаше и следа.Да му се невиди!Така исках да го видя.Е , просто ще трябва да го изчакам.Седнах на един от столовете по-близо до сцената и зачаках да дойде пък и да видя дали някоя от съквартирантките ми ще се е записала тук...

Влязох бавно в залата и огледах всикчи. Имаше две момичета които си шушукаха за другото момиче което седеше пред тях. Веднага забелязах Валъри на предните редове. Оле ужас!! Какво пък тя прави тук.Все ми е едно. Приближих се към първите редове и седнах зад Валъри. Оставих чантата в скута си а от нея извадих бутилка с вода. Отпих една глътка и изчаках часа да почне...

Усетих , че някой сяда зад мен.Обърнах се и видях Мадисън.Какво правеше тя тук?????
- О съквартирантке - казах с тон , който знаех , че ще я подразни.
Тя се намръщи и отпи от водата си.Типично.Влезе господина.Беше на около 50 години.Жалко очаквах да е някой млад , а този по-скоро приличаше на бездомник на моменти.
- Здравейте ученици - каза той артистично като се качи на сцената. - Днес ще имате една много особена задача , но преди това имам нужда от двама човека.
Погледът му обиколи стаята и той посочи мен и Мадисън.
- Вие двете елате тук.
Погледнах го с изражение казващо "Вие сериозно ли? С нея?".Обърнах се към Мадисън.Тя беше също много учудена , но в изражението й имаше нещо заплашително и самодоволно, сякаш казваше "Сега ще видиш".Шом бяхме на сцената господина продължи:
- Сега момичета трябва да направите сцена , където репликите ви трябва да вървят по азбучен ред.Тоест първата казва изречение с А , втората с Б , третата с В и така нататък.Разбрах те ли?
Кимнах.
- Севга започнете с буквата Т- след казаното се отдръпна от сцената и останхме самоние двете с Мадисън.
- Това е абсурдно - казах първа, очаквайки да продължи със следващата буква.

Ужасно е! - възкликнах аз и се усмихнах на Валъри.

Отвърнах на усмивката й.
- Феноменално си права този път.

Хич не ми минавай с тази мила усмивка. - сопнах се аз а моято усмивка се изпари от лицето ми както се беше появила.

- Ценна е повече отколкото си мислиш, дори повече от теб. - започнах да се заяждам като промених усмивката на саркастична.Това наистина се очертваше като интересен час.Определено щяхме да се скараме цивлизовано по учебно време без никой да предполага.

Човек като теб не би трябвало да е тук. - викнах аз на мой ред. Всики ни гледаха. Ето това му харесвах на актьорксото майторство. А колкото до учителя той май се забавляваше.

- Широко е , но пък си права , че няма място и за двете ни - отвърнах й отново заядливо.На някои от публиката малко им остваше да отскочат да си вземат пуканки за шоуто, пък и господина не би възразил стига да му вземат.

Тичах по път към училище.Колко е трудно да се тича по токчета.Нахлух в часа по актьорско майсторство в боквалния смисал.
-Госпожите Сандърс-каза господина и ме погледна
-Ъ а..аз..извинете,че закъснях-супер..господина беше стар..или поне стар за мен,грозен..и ми знаеше фамилията..сигорно и името.
-И защо закъсняхте-попита ме и ме изгледа.Впи поглед в мен който ми вадеше душата
-Аз..незнаех..нова съм и-усетих,че се изчервявам
-Седнете на избрано от вас място-каза и посочи залата.Седнах на еидн от редовете.Немислех да внимавам много,но на сцената бяха Мадисън и Валъри.На мястото което седях се чуваше идеално.
-Боже-възкликнах тихо.Двете си разменяха цивилизовани обиди.Идеше ми да се засмея.Огледах залата.Хубава зала.,но с двете на сцената..няма да е здрава дълго.Отново преместих поглед над тях.

Ще ти се да бъдеш като мен нали? - Изчиклих и се насреща и хич не обърнах внимание на Ники която влезе в залата.

- Ъгълът под достига светлината до теб е много малък.Сигурна ли си , че въобще излизаш от бара? - продължавах заядливо.Малко заплетено говорих , но какво да се прави.Все пак буквата беше Ъ.

Южняшки акцент ли имаш? - приближих се и се наведох леко сякаш имаше голяма пъпка на лицето.

-Явно не можеш да преценяваш добре хората - отвърнах леко подразнено от начина ,по който ме гледаше.Намръщих се.

Аз ли? - Направих се на очудена и сложих ръка на гърдите си.

- Бре , ама ти си била с характер - направих очудена гримаса.Определено ми допадаше този час.погледнах към кефещата с публика и зърнах Ники.Махнах й за миг и после се върнах към сцената.

- Винаги съм такава. - Усмихнах се мило и махнах с ръка сякаш всичко беше добре.