Стаята по биология.

Тук се провеждат занятията на тези които са се записали,

Spoiler:

След часа по актьорско майсторство който беше много забавен в прогрмата ми пишеше,че имам биология.Влезна хв кабинета.Беше доста голям.Чиновете бяха доста хубави..изненадващо.Имаше и скелет който явно щеше да ни послужи в бъдеще.Седнах на един от чиновете..не много назад и не много напред..така,че да не се набивам на очи.В стаята имаше и други ученици които не познавах..е дано поне имах някой познат..тук.

Чувствах се страхотно след часа по актьорско майсторство.Определено падна веселба.Дано и другите часове бяха такива.Следващият ми час беше биология.Влязох в огромния кабинет и го заоглеждах.Имаше два огромни прозореца , през които влизаше слънчевата светлина и човешки скелет.Освен него имаше и друг модел на човешкотот тяло , но се отнасяше за различните органи и системи.В стаята имаеш няколко непознати и Ники.Супер.Запътих се към нея.Тя седеше на идеалния чин - не много напред , но не много назад.Изглеждашеотегчена , докато не я поздравих:
- Хей здрасти Ники - седнах на стола до нея.

-О!Валс.Здравей.Как си?Часа по актьорско майсторство беше страхотен.С Мадисън направихте голямо впечатление..скъсах се от смях-казах и се усмихнах.Тя изглеждаше радостна..след онези неща за зелето по зъбите и доизяждането..едва се сдържах да не се засмя.Рдвах се,че имам познат тук..по този предмет.

- О , супер съм.Жалко , че часа свърши - направих тъжна гримаса. - Господина изглеждаше много впечатлен и съдейки по това май ще има още много такива сцени.Ще види с кого си има работа Мадисън - изглеждах като зъл учен.Оставаше само да започна да се смея с онзии специфичен смях и да затъркам ръце.Засмях се.
- Ти как си Ники?

-Ами аз..горе доло.-избъбрих набързо.
-Ох не ми е много добре.Нещо не ми е кеф.В първия час беше добре,но втория..-след малко влезна господина.
-Здравейте ученици-поздрави ни той.Беше сравнително млад..на около 30 сигорно.Беше хубав,но не е за мен.

Господина влезе.Този беше по-малд , но не доистатъчно.Защо?Май няма да има готини господини.Единственото , на кйоето остана да се надявам , че асистентите , ако въобще има такива , ще са хубави.Погледнах Ники.Не изглеждаше много добре.
- Ужас.По-добре си тръгни, ако не се чувстваш добре.
- Тишина моля - господина тропна по бюрото , което ме издразни.

Супер щяхме да си пишем бележки.Влезе едно младфо момче , което се опкза асистента на професора.Леле най-накрая нещо хубаво.Беше готин и го загледах влюбено.Малко се намусих на забележката на Ники."Признай си , че е готин."Тя се усмихна и аз добавих "Май вече си по-добре "

"Уф добре де.И да по-добре съм" усмиханх и се още веднъж.Младежа мина покрай нас и аз побързах да скрия бележката под корицат ана тетрадката си.Извадих я и я дадох на Валс.Бях чувала,че има учител който обича лда чете бележките пред целия клас..надявах се да не е този.

Поех бързо бележката след катпо мина асистента."За малко " написах.Записах току що написаното от господина и се заслушах в урока.Ставаше въпрос за клетките и ми стана изключително интересно.Обичах биологията и това беше основната причина да се запиша.

Не ми беше толкова интересно.Сетих се за Браян и се чудех къде е той.Не го бях чувала след като си тръгнах бързо от плажа.Погледнах към вратата на класната стая.Асистента се беше облегнал там.Тихо без думи каза "Слкушай урока",а аз се намръщих и покалтих глава.Той ми се усмихна и почна отново да крачи из стаята."Харесваш ли го" написах на бележката и я дадох на Валс.

Толкова бях концентрирана върху урока , че не забелязах кога Ники ми е дала бележката.Прочетох я и се усмихнах на асистента. "Сладък е , но едва ли ще се получи Ти на не би да го харесваш?".Върнах й бележката и се загледах към асистента и отново заслушах урока.Изглеждаше малко странно блондинка да слуша урок , ама какво да се прави.Аз бях умно блонди.

"Хъм сладък е ,но имам гадже...иначе нямаше да му простя" написах на бележката.Подадох и я и тя я прочете.Асистента се приближи към нас и я взе от чина.Опа.Двете с нея се спогледахме.Той почна да я чете и за щастие на ум.Двете се спогледахме още веднъж.
-Какво ще правим-попитах я тихо.Той явно свърши с четенето тъйкато ни изгледа страно.Аз се изчервих.Боже!Намигна ни и се отдалечи.Поне да ни беше оставил бележката!

Леле , поне не я прочете на глас.Май му бяхме вдигнали самочувствието.Признавам и аз се изчервих леко , когато ни намигна.
- Предлагам ти край на бележките - подшушнах й.Асистента прибра бележката в джоба си , а някои от другите ученици ни погледнаха странно.Звънецът би и вече бяхме свободни.Всички започнаха да стават както и ние с Ники.
- Забеляза ли , че асистента прибра бележката в джоба си - казах й тихо , за да не чуеше младежа.

-Да,но защо-попитах я тихо.
-Може да ти е мернал око-сръгах я леко с лакът и и направих самодоволна усмивка.Той се запъти към нас.Двете си разменихме учудени погледи.
-Момичета-каза той,а ние го погледнахме
-Да-казахме едновремето.

Асистента остави на чина ни сгънатата на четири бележка.
- Нека това не се повтаря повече - каза и тръгна с бърза крачка към вратата.Огледах стаята , където не беше останал никой , освен ние двете с Ники и разгърнах бележката.Едва не се извиках , когата зърнах написан мобилен номер с надпис отдолу "Обади ми се ".Съдейки по изражението й Ники също щеше още малко да се извика.
- ОМГ - възкликнах издишайки задържания въздух.

-Явно е за теб-подметнах тъжно
-Беше готин..и секси-взех си чантата и записах номера му в телефона си за всеки случай.Двете излезнахме хилейки се от стаяйа.Асистента стоеше в края на коридора при господина.Усмихнах му се и той ми се усмихна.Двете с Валс продължихте към следващия ни час.