Кафене " Blink"

Когато излязох от имението печеше слънце а сега....вали. Толкова силно валеше,че единственото ми спасение беше кафето. Ето такова време вече ми харесва. Седнах на една маса и се загледах в прозереца които се разтересе от силния гърмеж.
- Едно кафе. - казах все така намусено на сервитьорката, но тя поне не ми направи проблеми за обноските ми просто се врътна и отпраши към бара. Седях и гледах през прозореца тичащите хора с чадъри и без чадър и им се чудех на акъла. Защо бягът ? Все едно дъждът щеше да ги стопи. Е,да и аз се бях скрила, но ако бях на тяхно място нямаше да бързам толкова, просто щях да си ходя нормално. Сервитьорката донесе кафете а заедно с него и сметката. Уф...мразех така, ами ако си поръчам още нещо и после трябва да смятам общата им цена, ами ако просто не искам да виждам цената на това което съм си поръчала? Завъртях очи и отпих от кафето, като се подигравах на хората бързащи да се приберът.

- Да, добре. Познавам ли те? - вдигнах глава към момичето което седеше право до мен. Вън все още валеше и тя беше леко мокра. Повдигнах едната си вежда и погледнах момичето.

Учудих се още повече. Приятна?!?! Ужас...все още не беше видяла нищо от мен как така ме опреличи като приятна. И защо все още ми виси на главата? Леле...
- Хм...интересно къде си ме виждала. - свалих поглед от нея и отпих малко от кафето.

-Хмм не помня много добре, но знам че съм те виждала някъде. Амм ако искаш да пием заедно по едно кафе... и отвърнах но едва ли щеше да иска да пие кафе с мен

- Ако според теб отвратителния ми характер няма проблем сядай, но ако не по добре си продължи, не искам да се разревеш и да ми скапеш настоението. - Строгото и безразлично изражениеи на лицето ми не се промени, седеше все така здраво закрепено. Лактите ми бяха опряни на масата а в ръжете ми държах топлата чаша с кафето.

- Добре....аз мисля че няма нужда да се представям. Е защо дойде в Маями? - погледнах я въпросително и отпих от кафето докато тя седеше и ме гледаше.

- Да...преместих се, ново начало и не чак толкова колкото за ученето. - казах толкова бързо,че няма да се учудя ако ме накара да го повторя. Което щеше да е много гадно. Не гледах нея, гледах преминаващите хора отвън. И как един щеше замалко да падне и да забие нос в мократа земя. Усмихнах се и след като шоуто свърши погледнах към....как и беше името? А да Ани.

- Хъх...а аз съм злобната кучка която всички мразят. Незнам как все още не съм ти издрала очите. - Засмях се и отпих от кафето. - Готино място....да, Бар "Night" ако не ме лъже памета това му беше името....

- Да не ме мислиш защото малко или много си приличаме, а за дтугите не мога да кажа същото.-Симапатична леле....дали не се превръщах в добра. Тази мисъл мина през ума ми. Не...аз...добра това няма да се случи НИКОГА. Усмихнах се подло и и казах
- Да може,все ми е едно, но само да знаеш че обичам да се напивам. А последния път когато се напих замалко да не смачкам кучето на съквартирантката ми. - Засмях се силно и я погледнах право в очите.

- Хм...чуй каквото и да я приятно аз не съм такава и няма и да бъда. И тази вчер се опасявам че не мога. Ще гледаме няколко момичета филм. Ако искаш и ти ела ще е забавно за другите а за мен ще е по скоро скука. - Смехът ми отново се разнесе из заведението и няколко погледа се устремиха към мен.
- Какво!!! Някакъв проблем ли имате с моя смях. - Креснах аз на хората които се бяха обърнали. Те се намръщих и се обърнаха. Усмихнах се надменно и погледнах Ани.

След училище реших да отида на някое по-приятно място. Отбих се в кафене "Blink". Влизайки видях Мадисън да седи на на една с маса с непознато момиче, което бях виждала в училище.
- Имате ли нещо против да седна при вас? - питах и веднага се настаних, без да изчакам отговора, да..беше малко грубо.
- Здравей Мадисън. - Казах и се засмях. - Здравей, как е името ти? - Казах на непознатото момиче и се усмихнах.

-Филм...незнаем, но със сигурност ще е страшен а момичетата ще бъдат съквартирантките ми и още няколко, незнам и аз колко. - Вдигнах ръмене и погледнах към прозореца. Боже заваля по силно!!! Как щях да се приббера.А пък и започна да ми писва в това кафене. Мигнах за миг и що да видя Катрин седеше до мен. Какво, тя сегуваше ли се?!?! Погледнах я невярваше.
- Ти...от къде се пръкна?

- Казвам се Катрин, можеш да ме наричаш Кати. - казах и се усмихнах - Не, благодаря - отговорих. Сервитьорката дойде и си поръчах кафе. Но като гледах не бяха особено очаровани от присъствието ми, тъй като се самопоканих :
-Е, ако преча ще се преместя на друга маса.

- Да ще е добре. - усмихнах се злобно и изпих последната глътка кафе от чашата. А след това огледах и двете, много внимателно.