Кафене " Blink"

- Знаеш ли на мен ми е все едно, но един малък проблем на вън вали толкова силно,че дори една капка може да ти направи сътресение на мозъка. - казах аз и посочих с пръст към прозореца.

Явно Мадисън искаше да се заяжда. Хм..та тя ми е съквартирантка, какво й става? Но както и да е.. няма да стоя дам където съм нежелана :
- Щом е така чао. - Казах и си облякох якето. - Довиждане Ани, може някой път да се засечем в училище - казах, усмихнах се и излязох от кафенето. На вън валеше доста силно..най-добре да се прибера в къщи. Дано Мадисън не ме изгони и от там..

Намръщих се. Не си падах много по гостуванията още повече пък да се гъчкам в един чадър с още две момичета.
- Както казах на мен ми е все едно,но аз ще вървя под дъжда.

Не обърнах внимание когато Катрин напусна кафенето.Просто продължих с разговора сякаш никой не е идвал и не ни е прекъсвал разговора.
- Добре както искаш, но ако все пак и ти размислиш ела аз поне няма да ти тръшна вратата. Докато на съквартирантките ми няма как да им я тръшна колкото и да исках. - засмях се и облякох тънкото яке (без качулка). Преди Ани още да се беше осетила аз вече вървях под дъжда на път към имението.

Влязохме в кафвето с Ани. Май това кафе ми беше любимо. Насочих се веднага към една маса и седнах точно на стола пред прозореца. Облегнах се на стола и иазчаках сервитьорката да дойде. Уф...мразех когато трябваше да ги чакам.

Мадисън ме заведе в кафене "Blink". Като дойде сервитьорката попита:
- Какво ще желаете?
- За мен една вода моля - казах на бързо аз. Гледах през прозореца и си мислех за различни неща.

- Кока кола. - усмихнах се злобно на сервитиорката и гледах как милата и усмивка се изпари от лицето.
- Та какво правеше в имението когато излязох? - обърнах се към Ани, но тя не ми обърна кой знае колко внимание.

Аз бях много замислена и изобщо не чух какво ме попита Мадисън.
- Би ли повторила? Съжелявам но днес съм много разсеяна. - казах на Мадисън като подозирах че ще се ядоса но какво да правя.

Завъртях очи.Ах как мразех да повтарям.
- Какво правеше в имението когато аз излязох? - повторих бавно така че да успее да хване всяка малка думичка. Повдигнех вежди и очаквах отговора й.

- Казах ти. Чух викове и се уплаших да не е станало нещо.Найстина какво точно стана? - я попитах учудено аз и пак погледнах през прозореца. Повиках сервитьорката и й казах:
- Бихте ли ми донесли едно кафе?
- Разбира се веднага.
След няколко минути вече държах кафето.
- Мадисън искаш ли да отидем накъде да ядем че огладнях?

- Ами... скаракхме се със съквартирантките ми. - казах спокойно аз сякаш беше нещо нормално.Което до някъде е така.
- Мадисън искаш ли да отидем накъде да ядем че огладнях? - чух я да казва. Замислих се...да,определно нямаше да откажа нещо за ядане.
- Да, става. - казах небрежно и виканх сервитьорката,за да платя сметката.

Заведох го в кафенето в което се запознах с Мадисън. Честно казано не се сещах за друго. Седнахме на една маса и неочаквано навън заваля.
- Боже сега как ще се прибера в този дъжд? - извиках ядосано.
- Една студена лимонада - казах на сервитьорката.
- Певец значи... - се обърнах към Майк.
- Интересно... И аз мислех да ставам певица но после се отказах

-Ще се приберем с колата ми.Виждах вече това място и някъде тук близо оставих кулата си така че не се притеснявай.-поръчах си кока-кола и ние продължихме разговора си-Да...Певец.Защо не си певица,се е случило.Е ако не искаш не казвай.А сега какво си актриса ...филмова звезда.

- Ами объркано е... Аз исках да съм певица родителите ми искаха да стана адвокат... Не не съм нито актриса нито филмова зведа. Аз съм лекар. Е, има още много нещо за научване но ще се справя. - казах и започнах да пия лимонадата си.
- Ако някога се разболееш не се колебай да дойдеш при мен - казах иронично.
- Е, мен не ме дават по телевизията но пък в Лондон имах страшно много пациенти - погледнах навън. Вълеше много силно...

-Ако си мислиш че станах певец само зада ме показат по телевизията то жестоко се лъжеш,аз обичам да пея и с това се опитвам да повдигна настроението на някой друг който ме слуша.Аз не съм много по болестите ,но добре ще дойда при теб.Радвам се че тук има някой лекар на който да му имам доверие.А и не е нужно да те показват по телевизията,най важното е да сидобър във това което правиш.-усмихнах се и я погледнах на вънка валеше много силно .

След дългите часове които прекарах в училище се бях запътила към кафенето. Бях сложила качулката си и вървях бавно до кафенето. Влязох вътре и свалих качулката, огледах внимателно хората и видях Ани.Реших да не и преча и седнах на една маса пред прозореца както обикновенно,но не за да се наслаждавам на дъжда. А да се наслаждавам на минаващите хора които тичаха,за да се спасят от дъжда сякаш беше нещо с което можеше да ги стопи. Поръччах едно кафе и се засяпах в прозореца.

- Хей само те дразня. Всеки човек има правото да избира какво ще работи. Просто повечето певци го правят за да станат известни и това е което ме дразни. Ей виж там е Мадисън - казах и тръгнах към масата на която седеше Мадисън.
- Здрасти ако искаш ела да седнеш при нас - казах и се усмихнах.

Ани стана и отиде кам момиче което току що беше влезнало в кафенето.
-Тук,в този град имали вобще момчета?-питах се аз и се засмях на ум.Отпих от колата си.
-След кафенето ще отида при Ники,да ме разведе из града...ъм...натам ще видим какво ще правя.-измислях пленове за днеска.Погледнах в страната на двете момичета,те нещо си говориха.

Докато чаках Мадисън да отговори погледнах чесовника си. Отидох пак при Майк.
- Трябва да тръгвам ще ме закараш ли? - попитах като си облякох якето.
- Мадисън извинявай но трябва да тръгвам ще се чуем друг път - казах на Мадисън

-Да,добре.-Усмихнах се.Станах.И ние тръгнахме към изхода.Не беше много сложно да си открия колата.Потеглихме...Закарах я там където поиска,и когато се разделихме й казаах "Чао".След това отидох при Ники.