Холът

Влязох направо в големия хол. Добре признавам беше много голям и хубав. Навлязох по навътре и се завъртях леко а очите ми обходиха всяка малка подробност. Дори и русото момиче което седеше на врата и ми се усмихваше. Изражението ми беше все така сериозно. Повдих едната си вежда и се втренчих в момичето. Реших да замълча не ми е до говорене.

- Виж ти - казах с лека саркастична усмивка щом брюнетката влезе - имам си нова съквартирантка.Е , добре си дошла , но да знаеш , че моята стая е тази отдясно с големия прозорец и четирите възглавници на леглото.Можеш да вземеш , която и да е от другите стаи.
След казаното я погледнах и чаках реакцията й.

Премигах един път и ококорих очи а изражението ми казваше " ти на мен ли говориш". Гледах невярващо блондинката и казах.
- Не се безпокой вече си имам стая, обзаведена по мой вкус. - завъртях очи. Притерябвало ми е да знам къде и е стаята. Строгия ми поглед се заби в нея като нож, но тя не потрепна.

Явно беше от онези хора , на които светът им е крив.Въобще не ме впечатли погледа й.
- Добре - отговорих. - Нещо да ти предложа кафе , чай?Или предпочиташ сама да си вземеш.

Завъртях отново очи. Явно тук често ще се въртят.
- Зависи ако ти си слугинята ДА, но иначе не съм саката ще си сипя сама. - Погледнах я и по лицето ми се плъзна лека усмивка която се скри бързо. Седях по средата на хола и я гледах. Боже бих убила само и само да ме остави на мира и да седна.

Едва от пет минути е тук и започна малко да ме дразни.
- Е щом не си саката тогава се самообслужи - казах без да ми трепне окото.
Седнах на дивана и пуснах телевизора.Започнах да разглеждам каналите.

Следях е много внимателно а погледът както обикновенно беше строг сякаш казваше " затвори си остата и се махни от погледа ми". минах с ръка през падналата на очите ми коса и се запътих към кухнята.

Тя излезе от стаята , а аз продължих да цъкам каналите.Погледът ми се спря на два закодирани.Я, гледай ти!Явно родителите ни са решили да кодират порно каналите за всеки случай не че щях да гледам порно , но все пак.Продължих натататък , но не намерих нищо интересно за гледане.Жалко!Запътих се към кухнята за нещо за хапване.

Влезнах в хола и го огледах внимателно.Оставих саковете си на земята и се разходих из хола.Гледах в любопитство.Хола беше голям и красив.Плазмата беше иделано сложена срещо дивана.Харесваше ми.Бях по дънки,блуза,кецове и дънково яке и изглеждах като ...и аз незнам като какво. "Нов дом" това мина през ума ми.

Бях се наспала а това беше добре. Облечена бях в традиционото си черно а на косата ми си бях сложила два сини кичура. Влязох в хола и... още една!! Боже дано поне тя да не е като вчерашната отворка. Завъртях мислено очи. Погледнах я от глава до пети. Добре едва ли беше като мен, но все пак...Приближих се и седнах на дивана като не продумах нито дума.

Видях момичето което седна на дивана.Беше..готичка или нещо подобно.Облечена в черно и на косата си имаше сини кичори.Беше нацупена.Знаех,че ще имам съквартирантка,но..не и такава.
-Здравей.Аз съм Ники-казха и и се усмихнах.Дано поне не е гаднярка..като външния си вид.Е готина беше,но ако се усмихваше..-Само двете ли ще живеем тук?

Седнах и започнах да гледам телевизия докато момичето не ме поздрави.
-Здравей.Аз съм Ники-каза ми тя и се усмихна.-Само двете ли ще живеем тук?
- Здрасти. - измрънках аз толкова бързо че даже и седящ до мен човек нямаше да го чуе.
- Не няма да сме само двете. Има още едно момиче. - казах аз прещраквайки каналите.

-Добре-казах.Амаче момиче..беше доста злобничка,но се някак ще се сприятелим.Знах,че стаята ми е на горния етаж..някъде..имах оказания само как да я позная.Което ме караше да се смея.-Как се казваш?Другото момиче как се казва?-казах и се обърнах към вратата хващайки саковете.Дори неисках да изчакам отговора и,а ми се искаше да отпраша направо на горе.

Погледнах я въпросително. Тя сериозно ли говореше.
- Мадисън а за другата незнам пък и не ме интересува. - облегнах се на дивана и се вгледах в телевизора.
- А ти? - попитах от учтивост не че такова нещо имаше в мен.

Извърхя очи.Тя слушаше ли ме!Явно НЕ!
-Казах ти!Никита!На кратко Ники!-казах с по-силен тон.Хванах саковете си и излезнах от хола бясно.Това момиче Мадисън..наистина ме изнерви.

Я....явно и тя беше като другите.Но това не ме интересуваше. Превключих на другата програма и не обърнах внимание на тръшкащата се врата след новото момиче. Ха....май тука нямаше да си намеря кой знае колко приятели. Притрябвали са ми такива каквито не могат да ме разберът. Изключих телевизора и излязох от хола май ще се поразходя малко.

Влезнах в хола и извиках
-Мадисън тук ли си?-чаках отговор от някоя от всички стаи с надежда,че гласът ми е стигнал до нея..където и да беше тя.Дано непречих на другата съквартирантка..ако беше някъде тук.Постоях известно време,но отговор от Мади така и недойде.Написах на една бележка "Мадисън искам да поговорим.От Ники" сложих я на дистанцеоното и се качих в стаята си.

Бяше толкова късно,че даже и аз незнам колко, но проблемът беше друг...хич не ми се спеше. Влязох в хола. Явно щях да погледам малко телевизия и после да се изнасям към потъналата ми в мрак стая. Посегнах да взема дистанционото,но що да видя? БЕЛЕШКА ?!?! Ха и то от кой.... от Ники. Прочетох я на бързо и се замислих. Защо иска да говори с мен. Ъхх за каквото иска да говори не ме интересува. Тъкмо да взема дистанционото, но се спрях нямах никакво желание да гледам телевизия в момента. Явно "говоренето" ще се състои по-рано. Излязох от хола и се отправих към стаята на Ники.

Влязох в хоал като затръшнах вратата малко по-силно от предвиденото.
- Ето тук ще живееш Лъки - казах на кученцето и го пуснах.То започна да души около мебелите.Седнах на дивана като опънах крака.Днес беше най-хуабия ден от седмицата или поне за сега...

Поседях известно врме на дивана без да правя нищо.Изведнъж се звънна на врата и отидох да проверя.
- Какво ще обичате - попитах момчето.Беше доставчик и беше готин.Носеше ми доставката от зоомагазина.Подписах на посоченото място и взех покупките.Проверих дали всичко е вътре като междувременно се огледах за Лъки.Той беше се излегнал на килима и щом зърна кучешката храна веднага скочи на крака.Мда, очевидно бе гладен.Взех купичките и храната му и тръгнах към кухнята.Лъки разбира се ме последва махайки с опашка.

Ето, че най-сетне се прибрах вкъщи. Седнах на дивана в хола и пуснах телевизора. Сиси (кучето ми) дойде и легна в мен. Но къде ми е ума? Яла е само сутринта. Веднага изтичах в кухнята и й донесох храна. Тя лакомо стана от дивана и наведе глава над пълната купичка. Аз отново седнах на дивана и започнах да превключвам програмите..нищо интересно, както винаги. Но изведнъж попаднах да един филм, който ми се стори интересен. Взех програма за телевизора и се оказа, че филма се казва "Предизвестена смърт", плашещо. А под него пишеше "ужаси". О, настръхнах. Имаше доста страшни кадри във филма.

Сложих поредната лъжица сладолед в устата си и отворих вратата. И какво да видя...Катрин. Спрях се на вратата, завъртях очи.
- Оооо БОЖЕ - извиках досадно аз тръшкайки вратата зад себе си. Май ще ям сладоледа в моята стая.

Мадисън влезе и като ме видя тръшна вратата и отново отпраши. Както иска.. аз се средоточих във филма. Всъщност беше доста страшен. Побиха ме тръпки, но ако го спра сега, какъв е смисъла.

Филма свърши..Бях уплашена..сама в къщата. Трябваше да се поразсея малко и реших да изляза навън и да се отбия на някое приятно място с много хора. Но изпитвах глад, затова реших да се отбия в ресторанта. Взех си якето и излязох.