Холът

Засмях се.
- Ах...ще имаш много хляб да ядеш докато се научиш да ме имитираш още повече пък да ми станеш приятна. - Отново се разсмях.- И виж какво, не се обиждай просто....не си ми приятна. - Усммихнах се злобно и я погледнах.

Как можеше Кати да е толкова спокойна.Седнах на стола до нея и гледах Мадисън..бях бясна..
-Та начи почваме да ти харесваме а?Какво намкваш..,че за да ни харесваш трябва да се държим гано,надмено,надуто или като майка ти-гледах я и казах това без дор ида мигна.
-Ако това намекваш ДЪЩЕ добре..така ще се държим с теб..-е тя каза,че се държа като майка и..затова използвах и думата дъще,но Мади си беше доста труден характер..ако имах дете като нея..щях да се самоубия.Немислих,че толкова рано ще трябва да поемам грижата за дете,но я виж ти.
-Ти дори нямаш 18 така,че ние се грижим за теб-усмихнах се мило,но усмивката ми беше фалшива.
-Ще трявбва да ни слушаш госпожичке.-казах строго.
-И да знам..държа се като майка ти!-подметнах нацупено.

Избухнах в смях. Боже тези наистина искаха да ме спукат от смях и какво са ме обкражили сякаш бях на разпит с две мутри които още малко и щяха да ми се нахвърлят.
- Олее...колко ме е страх от какичките. Хайде да се скрием под леглото и да седим там докато всичко отмине. - казах иронично аз и се разсмях още повече.
- Всички в тази къща не са добре. -Станах оставяйки празната чаша от кафето на масата.

- Хъх...не отричам. - Вдигнах ръце. - И по-добре такава от колкото някаква...лигла? - Засмях се.
- И виж кой ви е карал да ме харесвате, вие сами се забутахте в на звяра бърлогата. - Засмях се отново и тръгнах към вратата. Хубаво е да има с кого да си говориш....

-Кучка-извиках силно
-За каква се мислиш,сякаш си най великата на този свят-продължавах да видим за да ме чуе ясно.
-И млада госпожичке само ако посегнеш на някое от кучетата незнам какво ще стане с теб.Пък и да звяр си..сам си призна..още малко ще ни изядеш..всички живи и нормални тук-спрях да викам и се обърнах към Кати
-Кофти сцена стана-засмях се и седнах на дивана,сложух си краката на масичката и огледах ноктите си.
-Не съм кифла,но се нуждая от маникюр и педикюр-казах спокойно сякаш до преди минути не съм говорила с дявола..оо не чакай..това си е обида към дявло..поправка с чудовището.

Смехът ми се разнесе из цялата стая.
- Мила, не викай мога много добре да те чуя. - премигах и насреща. - И аз не се мисля за такава ти ме мислиш за такава и си въобразяваш разни неща. - насочих пръст към главата си и го завъртях няколко пъти. - Направо си за психятрията с тази избухливост. - Засмях се отново и отворих вратата.
- Приятна вечер момичета. А и незабравяй да хвърлиш чашата от кафето. - намигнах на Ники и се усмихнах злобно докато тръшнах вратата зад себе си.

-Жалко,че тази чаша не е от стъкло или порцел да и я метна по главата.И ще види тя кой е за психятрия.С такова чудовище кой ще остане нормален.А чашата тя да си я изхвърли за да не и я навра някъде където слънце не влиза-казах и се нацупих.
-Кучка-подметнах под носа си и скръстих ръце.После ги пуснах и едва хванах дистанцеоното което тя беше пипала.
-Ах..трябва да внимавам ако пипам нещо което тя е пипала..ще ме зарази със злоба..-подметнах и почнах да сменям каналите
-Искаш ли да се разходим?-повдигнах едната си вежда и погледнах Кати.

ПС:Редактирах си поста.

Ники ме заведе в хола.
- Аз съм Ани приятно ми е. - й казах и се усмихнах.
- Хм ти на колко си? - а попитах отново и започнах да разглеждам хола.Беше доста хубав.Дивана беше черен също като телевизора. Имаше и тераса. Там беше и Катрин, момичето което беше дошло в кафене "Blink" и беше седнало най нахално до мен и Мадисън.
- Здравей Катрин - и казах любезно

-На 19 съм,а ти-казах и се зачудих от къде Ани познава Кати
-От къде се познавате с Кати-повдигнах вежда и погледнах и двете.Ани изглеждаше свестно момиче..дано беше и такова.Погледнах към масата и видях чашата от кафе на Мадисън.Ах тази кучка.

- И аз на 19. Със Катрин се запознахме в кафене "Blink". - казах забравяйки съвсем за какво съм дошла. Ники беше свястно момиче. Това ми харесваше много.
- Искате ли да се разходим някъде? - попитах мило.

-Извинете,но Мадисън пак крещеше по кучетата.И мисля малко да си почина,а после да се поразходя ако нямаш против де.-усмихнах се мило и седнах на дивана като поставих крака на масичката и почнах да прещтраквам каналите на телевизора.

- Като спомена Мадисън, тя къде е? - попитах аз досещайки се че заради нея дойдах. Какво ли беше направила пак? А и защо ли Ники се беше вбесила?
- Няма проблем щом искаш. Аз и без това трябва да отида да си взема осиновеното кученце, да му купя и на него всичко необходимо и да се прибирам при другото ми кученце Джак. Нали трябва да ги запозная. - казах усмихвайки се.

-Приятелка си с Маидисън-повдигнах вежда
-Тя има приятели-учудих се доста и огледах Ани
-Но ти си твъурде свестна и мила за нейния вкус и съвет никога не води кучетата си там където е Мадисън..наще тук ги рита наред-изпуфтях с досада.
-Хубаво е,че осиновяваш кученца-усмихнах се мило.Аз също се бях канила да осиновя някое от там.

ПС:Дими,Бети ставам..няма да мога да пиша.

- Е чак пък приятелка не. Хайде аз ще тръгвам да си взема кученцето. Радвам се че се запознахме. Чао - казах с усмивка и понечих да си тръгна. Не бях видяла Мадисън но трябваше да отида в приюта. Сигурно вече ми бяха приготвили сладурчето...

-Чао-казах и изпратих Ани до вратата.
-Тя е свестно момиче-рекох на Кати която седеше и си гледаше ноктите.Май двете не се понасяха много.
-Как може да движи с Мадисън-извъртях очи.

След като си напазарувах доста неща, се отпуснах на дивана с многото покупки. Смятам малко да погледам телевизия и след това ще ходя където и да е било.Ох...дано никой от съквартирантките ми да не дойде,защото определно щеше да ми развали настроението.

С Браян се запътихме към имението.Отворих вратата и метнах ключовете на шкафчето и видях,че ключовете на Мадисън са там.
-Супер-изръмжах.Видях,че тя е в хола.
-Здравей Мадисън-излаях злобно.
-Мило искаш ли да се качим в моята стая?-погледнах Браян умолително.

-Да естествено щом искаш хайде на горе - отговорих и аз като гледах Мадисън, приятелката й малко странно.

Не си направих труда дори да погледна към Ники когато ме поздрави. Просто предължих да гледам така средоточено в филма. Естествено това ми беше по интересно от....Никита. Намръщих се и се наместих на дивана.

Почуках на вратата.Надявах се Ники да е вкъщи и да ми отвори именно тя а не някой друг.Поне вобще да ми отворят и да не стоя под дъжда.Докато чаках да ми отворят огледах отвънка.Къщата,беше хубава и голяма.Не че моят беше малка,но тази определено беше по голяма от моята.

На вратата се почука.Отидох да отворя.На прага стоеше момчето с което се бях запозлана по-рано.
-Майк?-казах сякаш да се уверя,че е той.Направих му място да мине.
-Здравей.Заповадай.-усмихнах се и направих знак с ръка.На вън валеше,а той беше мокър.
-Искам ли нещо за пиене?Ядене?-попитах го аз и гпо изчаках да влезне след което затворих вратата и му направих знак да ме последва в хола където включих телевизора и седнах на дивана с крака върхо масичката.

Отвориха ми,добре че беше Ники.Освен нея и Ани непознавам никой.
-Здрасти.-влязох и се усмихнах.
-Не,мерси.Ъм,би трябвало да ме разведеш из града...но,мисля че времето не е много подходящо.-посочих прозореца в който се виждаше че вали.

-Ох да скъпи..вярно.Е мързи ме!Съжалвам!Сядай.-казах му и потупах мястото до себеси.Почнах да прещраквам каналите с надежда да намеря нещо интересно.
-Ах няма нищо по телевизията!-измрънках.
-Мамка му!-изругах почти веднага.Стана хот дивана.
-Сигорен ли си,че неискаш нищо?Аз ще отида да си взема кола.-отскочих до кухнята и се върнах с две коли.
-Ако искаш...-плъзнах я по масата.Отворих колата си и отпих.

-Мерси.-последвах примера на Ники отворих колата и отпих от нея.
-Мисля да не сядам,мокър съм...-не продължих а се засмях.
-Ъм,като не можеш да ме разведеш из града,заради такова време...какво ще правим?-питах Ники замислено.