Холът

Затворих вратата без да я тръшкам.Лъки профуча покрай мен.Преди да го псна в хола му бях измила лапичките.Седнах на дивана и пуснах телевизора.Гледаше ми се филм.Попаднах на един , който тъкмо започваше - "Мъртвешка тишина".Отидох набързо до кухнята и си взех пуканки.Хаспвах пуканките гледайки съсредоточено филма...

Отворих вратата на хола и за малко да не падна. Валъри седеше на дивана и ме изгледа много странно.
- Какво НЕ СИ ЛЕ МЕ ВИЖДАЛА ПИЯНА? - виканах и тръгнах към дивана. - Пази си пумияра да не го смачкам докато минавам,че повече няма и да го видиш. - изхленчих заплашително и седнах на дивана до нея.
- Какво гледаме? - попитах и си качих краката на масичката. Тъкмо се загладах когато усетих че тя ме гледа средоточено.
- Какво не си ли ме виждала толкова добра? Е ако не си радвай се, това ще е за последно. - усмихнах се доволно и се загледах в телевизора.

Чух тряскане на врата и се стреснах.След малко Мадисън беше в хола и ми се развика име скастри на всичкото отгоре.
- "Мъртвешка тишина" - отговорих й .Бях много , ама много изненадана.В този момент се се стреснах , заради сцена от филма.Мадисън явно беше м,ного доволна.
- После ще дават "Тексарското клане" - казах след малко.

- Добре... - казах на бързо аз и се загледах в телевизора като от време на време си взимах от пуканките които бяха в скута на Валъри.
- Ще ида за сок, искаш ли? - отидох залитайки до вратата.

- Да - отговорих.
Отново се стреснах от една сцена , че даже вдигнах краката си на дивана.

Щяхме да гледаме филм и май малко закъснях. Влязох в хола и на дивана седяха Валъри, и разбира се Мадисън. Не понасях това момиче. Седнах от страната на Валъри и тихо й прошепнах :
- Е, кой филм гледаме?

- "Мъртвешка тишина" - прошепнах й - После ще дават "Тексарското клане"
Продължих да ям пуканките и все така съсредоточена гледах филма.

След пет минути се върнах със един поднос със една кана сок и няколко чаши. Леле малко ми оставаше и съм ги истървала. Тъкмо влизам и Валъри се разпищя и естествено аз се разсмях. А смеха и световъртежа не бяха добра комбинация. Побързах да сложа подноса на масата и седнах на дивана като не спирах да се смея.
- Ти сериозно ли се стресна от това? - посочих аз телевизора в който даваха как една кукла изкачаше от скрина и убиваше един. Истрих сълите от очите си и си сипах малко сок.

Хич не ми беше смешно.
- Мда - отговорих все така гледайки филма.Не можех д аповярвам , че крснах на този момент , но малко ме беше страх от хора , говорещи чрез кукли като страрицата във филма.Тя беше направо маниячка на тази тема.Сипах си сок.
- Мерси за сока.

- Хич не ми минавай с номера. Леле Мадисън имала сърце сигурно се променя в по-добър човек,защото ЖЕСТОКО се лъжеш. - казах отново със злобния си глас и отпих малко то сока докато гледах филма.

- Хич не съм си го помисляла - отговорих й безизрано
Като е пияна е много , ама много голяма кучка и злобарка , кислеячка и въобще всички обиди , които са ми в главата.

- Добре,аз само да ти кажа. - казах спокойно и си взех малко пуканки като не свалях очи от филма.

- Значи се разбрахме. - отговорих й със същия тон.
Тя беше просто като ураган.В един момент буен и опустошителен , а в другия - лек ветрец.Леле, не знам как ще й свикна на настроенията.Поне тази сутрин си го изкарах върху шкафа.Утре ще си го изкарам върху възглавницата.Погледнах към Катрин.Тя седеше до мен и не казваше нито дума.
- Отивам да взема още пуканки - казах и тръгнах към вратата на кухнята.

- НЕ, не сме и никога няма да сме. ЗА БОГА от къде ти хрумня че може да се държим взаимно миличко и кротичко. - Викнах,за да надвия звука на телевизора.
- Би ли го намалила малко!! - озъбих се на Катрин и запреличах на някой герой от страшен филм. Погледнах отново Валъри която седеше на вратата

Обърнах се.Щях да се развиакм , но се сдържах...поне за сега.
- Въобще не ми е хрумвало - казах като леко повиших глас.Стиснах зъби..1, 2. 3, 4... - Разбрахме се точно това , че ти нямаш намерение да се държиш добре с мен. - отговорих й като я изгледах злобно.

- Как да имам като ти нямаш нищо общо с мен. И не си помисляй да ми кажеш "Ти все не ми даваш възможност". Естествено,че няма да ти дам. И сега ако обичаш гледам филм, може ли да запазим тишин. -казах спокойно и сложих пръст на устните си в знак на тишина. Брех....филма стана интересен

Изръмжах.С бърза крачка отидох до кунята .Бях бясна, ужасно бясна.Май възглавниаца щяше да си го получи още тази вечер.Ритнах я и я запратих в другия ъгъл на кухнята.Върнах се в хола с пуканките.Това определно беше война.Война!!!Няма повече да се опитвам да бъда мила.Край!!!!Ако трябва и с вази ще я замерям...не , тя точно това иска.Да ме изкара извън релси.Колкото пъти съм се карала с нея или заяждала тя винаги ме оставя изнервена.Значи просто трябва да се държа по същия начин.Пълно игнориране и 24 часово заяждане.Да , това ще е .Седнах на дивана и се загледах във филма...

Седях на дивана и гледах как Валъри профуча като фурия. Май някой беше ядосааан. Усмихнах се злобно и продължих да гледам филма сякаш тя не беше влязла.

С периферното си зрение зърнах самодоволната усмивка на Мадисън.Ха занех си.Тя1 се радва , когато съм ядосана.Стори ми се , че чух някой да вика.Странно!
- Чувате ли това? - попитах момичетата.

Услушах се
- Я Ани се е събудила. Отивам да я видя. - казах аз и се изнесох от стаята на бегом

- Какво по ... - не можах да довърша , тъй както тя излезе като фурия.За бога и с този навик ли трябва да свиквам.Въздъхнах.Взех си няколко пуканки.Филма вече беше свършил и започваше другия - "Тексарското клане".Супер.Вечер на страшните филми плюс скандал и обявена война.Страхотнаа вечер... помислих си иронично.Отпих от сока и се съсредоточих върху новия филм.

...Беше доста кървав.Отказах се.Вече не ми беше интересно.Оставих пуканките на масата и казах чао на Катрин.

Влязох в тихия хол. Защо беше толкова тихо? Сякаш мен ме интересуваше. Седнах на дивана и си опънах краката на масата. Пуснах си телевизора и се загледах в реалити шоуто което даваха. Леле тези хора как отцеляваха на този остров?

Усъмнах на дивана. Ох...как ме болеше главата, явно бях спала на криво. Погледнах телевизора който все още работеше. Даваха някакво....шоу което аз не гладах. Изключих го и погледнах колко е часа. Оле....ще закъснея за училище. Хванах се ужасена за рошавата си коса и се изтрелях с бясна скорост по стълбите.

Отворих вратата,метнах ключовете си на шкафчето което стоеше под голямото огледало и влязох в хола с гръм и трясък.
-Прибрах се-извиках силно.Надявах се Валс да е тук за да си говорим..с Мадисън нямаше да мога да говоря спокойно..това момиче въобще не ме понасяше..о и да не говорим,че скоро започва и учебната година..,а аз трябваше да отида в гимазия или университет каквото е там...до 25 годишна възраст трябваше да зубрим ..тъпо..дали с Браян сме в едно училище..усмихнах се.

След дългите разходки реших да се прибера в къщи. Влязох в хола и там беше едно момиче - явно една от съквартирантките ми, които не познавах.
- Здравей - казах - Ти трябва да си Ники, аз съм Катрин, на кратко Кати. Явно ще бъдем съквартирантки - казах и се усмихнах. Оставих ключовете до нейните и продължавах да я гледам втренчено, незнайно защо.